Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Нададох предупредителен вик и тя се обърна. Скочих от тротоара, като на кино… Въобразявах си, че ще я спася… Но колата ме тресна в бедрената кост…

— А какво стана с момичето?

— Умря. Аз лежах с месеци в болницата. Направиха ми три операции, но така и не успяха да ме оправят… Казаха, че съм късметлия, щото все пак ходя на два крака… Някъде между операциите се заинтересувах за момичето… Казаха ми, че не е успяла да прескочи трапа и вече са я погребали… — Пръстът му се насочи към котлона. — Ето, спагетите са готови. Номерът е да не ги превариш, нали знаеш?

— Знам.

— Всички казват така — махна с ръка той. — Но истинската тайна на спагетите е сосът… Трябва да е точно толкова, колкото да покрие цялото количество макарони с тънък слой… — Погледна я в лицето и с разочарование откри, че не се усмихва. — Ти, какво, страх ли те е?

Франси се поколеба, после кимна с глава:

— Малко… Много съм слушала за тоя Гадняр…

— Че кой не е? — изръмжа Пол. — Знаеш ли откъде идва прякорът му?

— Не — поклати глава Франси.

— Станало по време на първото му убийство… Поръчка, знаеш… Оня тип бил в някакъв ресторант, Гадняра влиза и бум , видял му сметката… После, сякаш изобщо нямал нерви, пристъпил към масата и надникнал в чинията му… Вътре имало спагети със сос от миди. „Сигурно мидите са развалени и тоя тип се е натровил“, рекъл… Представяш ли си? — от гърдите на Пол се изтръгна смях.

Погледна сериозното лице на Франси и усмивката му бавно се оттегли.

— Нормално е да се страхуваш, хлапе… Но бъди спокойна, нищо няма да ти се случи.

— Откъде знаеш?

— Знам — тръсна глава Пол и се зае да изцежда спагетите през ситото, което беше закрепил на умивалника. — Много неща знам… — Ловко върна плъзгавите макарони в тигана и ги заля с горещия сос.

— Красива работа — похвали се сам той. — Само майстор може да прави истински спагети. — Разпредели количеството в две дълбоки чинии и добави: — „Истинските спагети освежават душата“ — така казваше майка ми… — Подаде на Франси едната чиния, тикна вътре вилица и лъжица. — Съжалявам, че нямаме малко от онзи хубав домашен хляб…

— И така е добре — отвърна Франси. От чинията се издигаше пара с фантастичен аромат, тя изведнъж изпита пристъп на животински глад.

Седнаха един срещу друг и хванаха вилиците. Той включи една от лампичките на тавана, която осветяваше само масичката между тях.

— Не ме бива да готвя, но на спагетите съм майстор — похвали се Пол. — Това съм го наследил от мама…

— Каква е била тя?

— Belissima. Истинска красавица — отвърна с някакво скрито напрежение той. — Това е всичко, което мога да ти кажа…

Франси му хвърли един внимателен поглед и започна да се храни. Пол нави малко макарони на вилицата си, въздъхна и я остави в чинията.

— Малко съм стегнат, когато става въпрос за нея — поясни той. — Беше еврейка, извън семейството… Старецът вероятно си е направил сметката, че едва ли може да си позволи любовница италианка… А с еврейка всичко е било наред, никой дума не може да му каже… Дори Фейт — твоята баба по майчина линия… Която по онова време е била съпруга на баща ми…

Франси колебливо го погледна. Стори й се толкова тъжен и безпомощен, че изведнъж й се прииска да го прегърне. Защото много добре знаеше какво е да имаш родители, които са равнодушни един към друг.

— И Фейт е разбрала за тази връзка, нали? — попита тя.

— Не е било точно така — отвърна Пол, блъсна чинията и скръсти ръце на тила си. Очите му се насочиха в тавана. — Разбрала, че за баща ми тази връзка не е обикновено търкаляне в сламата… Той имал чувства към другата жена, към еврейката … И Фейт здравата го притиснала. „Тя или аз!“, отсякла. С пълното съзнание, че той не може да се разведе… — Очите му се спуснаха към лицето на Франси. — Такъв е католическият обичай… Ако питаш мен, един шибан обичай, истинска болка в задника!

— Не зная почти нищо за него.

— Много просто — поклати глава Пол и очите му отново се насочиха към тавана. — Баща ми е бил страшилището на Астория, но това не му пречело да е ревностен католик. Редовно ходел на църква, правел дарения, дори ядял риба в петък, макар да я мразел като отрова… После ходел да повръща в тоалетната и през останалата част от деня не хапвал нито залък…

— Ето защо Фейт спечелила, знаеш… Църквата казва, че разводът е грях, точка!

— Какво е станало после?

— „Кво толкоз ти пука, рекла Фейт. Тя и без това е еврейка, знаела е много добре какво прави, когато те е съблазнявала. Нищо няма да й стане!“ Да, ама било точно обратното — баща ми я съблазнил, не преценил какво ще стане после…