Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Не знам — мрачно поклати глава Чезаре. — Все си спомням как й се развиках тогава в колата… Честно казано, не само се развиках, но и й плеснах един шамар… Доста силен, знаеш… Нараних я… Външно и вътрешно… Чувствам го ей тук… — пръстите му се свиха в юмрук и докоснаха гърдите.

— И сега съжаляваш, нали?

— Разбира се, че съжалявам. Исусе, какво чудовище съм бил! Исках да бъда твърд като татко, истинска глава на семейството! Защото брат ми Майк не ставаше за нищо, вятър го вееше…

Майк Леонфорте, помисли си Веспър. Каква е била ролята му в семейството? Понечи да насочи разговора в тази посока, но Чезаре рязко се надигна и отиде да включи зелените сигнални лампи на кърмата. Избликът на физическа енергия беше изненадващо рязък, деликатната психическа връзка между двамата веднага изчезна…

— Виждаш ли нещо ей там? — промърмори той, грабна един бинокъл и го насочи към най-тъмния сектор на океана.

Веспър отиде при него и напрегна поглед по посока на някакви неясни червеникави искри.

— Какво е това? — попита тя. — Сигнални светлини?

— Умно момиче — похвали я с усмивка Чезаре. — Да, това са светлините на един катер, с който ще се срещнем тук…

— Поласкана съм от доверието да ме вземеш със себе си.

— А не трябва! — стрелна я косо той. — Защото мястото тук е идеално да се отървеш от един труп… Акулите ще го разкъсат без остатък…

Сърцето на Веспър пропусна един такт:

— Това ли ме чака?

— Така мислех в началото — кимна Чезаре и свали бинокъла. — Но сега ми хрумна по-добра идея… Всичко зависи от това дали ще повярвам на приказките ти, или не…

Тя веднага си даде сметка за неизгодната позиция, в която беше изпаднала. Краката й стъпиха на перилата, ръцете й се разпериха, за да пазят равновесие.

— Е, хайде — процедиха устните й. — Бутни ме във водата! Нали казваш, че всичко е въпрос на минути?

Червените светлини бавно се приближаваха, до ушите им долетя тихо боботене на мотор.

— Не — поклати глава Чезаре. — Предпочитам да поразмисля още малко…

— Защо трябва да чакаш, Чезаре? Направи го сега! А после ще се върнеш към предишния си живот, без дори да си спомняш, че ме е имало…

Очите му се заковаха в нея. Грохотът на мотора зад гърба й заглъхна, очевидно лодката беше оставена да се плъзга по инерция. Ушите й доловиха тихия плясък на вълните в борда.

— Любопитен съм — промълви най-сетне той. — Искам да видя дали не ме будалкаш…

— Само толкоз, така ли?

— Не — протегна ръка към нея той, но не я докосна. — Не само това… Мисля, че не искам да те забравям…

Едва сега Веспър разбра истинския смисъл на думите му: Не искам да забравям Джаки…

— Ти ме нарани! — ледено процеди тя. — Нима си въобразяваш, че аз съм една от обикновените ти мадами? Нима мислиш, че можеш да се правиш на мъж пред мен? Обявяваш намеренията си да ме хвърлиш на акулите и чакаш да ти се моля? — гласът й бавно набираше сила. — Това ли искаш да постигнеш, Чезаре? Такива ли са представите ти за забавление?

— Постави се на мое място — промърмори с несигурност в гласа той. — Ами ако наистина се окаже, че си дошла да ме шпионираш?

— Ти си все същото чудовище! — изкрещя извън себе си тя. — Онова, което е вдигнало ръка срещу единствената си сестра!

— Хайде, стига — размърда се притеснено Чезаре. — Дрънкаш глупости!

— Ти си садист! — не му обърна внимание Веспър. — Как е възможно да се държиш така с мен?

— Не употребявай такива думи, за Бога!

— Защо, по дяволите? — викна тя, макар че отлично знаеше какво има предвид Чезаре — Джаки никога не би използвала подобен речник… — Ти можеш да ругаеш, а аз не мога, така ли? Ти ме караш да умирам от страх и си въобразяваш, че това е в реда на нещата? Как мислиш, че се чувствам, да те вземат мътните?!

— Добре де, добре… — промърмори той, пристъпи крачка напред и я свали от парапета. Задържа я в прегръдката си и започна да я целува. По двете бузи, по клепачите, по челото… Бавно, с трепет и уважение. После устните му се впиха в нейните, езиците им осъществиха кратък, но пламенен контакт.

Тишината на нощта се наруши от тихо подсвирване и Чезаре я пусна на палубата.

— Време е за работа — прошепна той, погали я по бузата и отговори на подсвирването!

— Добре — кимна тя. — Ще сляза долу…

— Не — хвана я за ръката той. — Искам да останеш… Нали каза, че си в този бизнес? — Доброволно или не, главата му отново се мушна в примката.

— Бях в този бизнес, Чезаре — тихо, но напрегнато отвърна тя, докато един слаб мъж ловко се прехвърляше през борда.