Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Долу в кабината има якета — изрева Гадняра, опитвайки се да надвика воя на вятъра и грохота на мощните двигатели. — Ако искаш, иди да се облечеш…

Веспър поклати глава, тялото й вибрираше заедно с корпуса.

— С каква скорост се движим? — извика тя.

— По-голяма от всичко, което плава върху вода — отвърна Гадняра. — Включително катерите на онези ченгета от Бреговата охрана…

Минаваше седем, но той продължаваше да е развълнуван. Още в къщата крачеше напред-назад като тигър в клетка, очевидно очакваше нещо. Телефонът иззвъня и той грабна слушалката. Очевидно не очакваше точно този делови разговор, но веднага след това й каза да си събира багажа.

— Кипя от енергия и не мога да стоя затворен — поясни той, очевидно превъзбуден от нещо. Но от какво?

Веспър се смъкна от леглото. Неволно се запита как се оправя Кроукър с онзи Уейд Форест, който отговаряше пряко за действията на клана Леонфорте. Дали трябваше да замесва Лю? Той е безспорно умен и твърд, но Форест беше от онези амбициозни типове, които, ако не бъдат държани изкъсо, помитат всичко по пътя си. Това не трябва да става. С времето беше започнала да го харесва, имаше чувството, че контактува с филмов герой на Робърт Мичъм… А тя много си падаше по Мичъм…

— Утре може да ми гостува един приятел — съобщи Гадняра, насочил круизера по лунната пътека над вълните… — Страхотен тип, положително ще си паднеш по него… Сигурно ще остане ден-два. Води си и гаджето, което е окей… — направи малка пауза, после добави: — Няма да я виждаш много често, щото е вечно болнава…

— Значи няма да ходим на Южния бряг, така ли? — попита Веспър, отмятайки кичур коса от челото си. — Нали ми обеща?

— Ще ходим, скъпа, нищо не се е променило… Поли, моят приятел, ще се появи не по-рано от късния следобед… Ще ги вземем и отиваме на кръчма, искаш ли? И без това ми става лошо от тая къща!

На около пет километра от брега Чезаре изведнъж изключи двигателите. Носът легна върху вълните, лодката бързо забави ход.

— Виж залеза — промълви той и махна с ръка към оранжево-зелените пламъци на хоризонта. — Кара те да се радваш на живота, нали?

Тук, встрани от корабните маршрути и крясъците на крайбрежните птици, цареше величествена тишина. Повечето от лодките за забавления отдавна бяха закотвени зад вълнолома, тишината над водата се нарушаваше единствено от далечния грохот на невидим самолет. Далеч зад гърба им започнаха да мигат разноцветните светлини на Палм бийч — сякаш отражение на величествения залез.

— Гладна ли си?

— Още не — поклати глава тя и хвърли поглед към голямата хладилна чанта, която Гадняра беше тикнал до щурвала.

— А знаеш ли с какво се занимавах днес? — продължи с небрежен тон Гадняра. — Проверявах те… — усмивката му се стопи, едрата му фигура заплашително се насочи към нея. Тя остана на мястото си с цената на огромни усилия. — И какво открих? Моята мадама е работила за федералното правителство! В някакъв дълбоко секретен отдел, наречен „Огледалото“… — Тя усети миризмата му. Странната животинска миризма, която плашеше хората. — На всичкото отгоре излезе, че си работила и за баща ми Джон…

— Всичко това е вярно — спокойно кимна Веспър.

— Знам, че е вярно, момичето ми! — изръмжа Гадняра. — Единственото нещо, което не знам, е защо си тук! — ръцете му направиха изразителен жест. — Едва ли се беше заредила в „Ил Палацо“ случайно, очевидно си искала да те забележа!

Веспър имаше чувството, че крачи в минно поле, без да знае точното разположение на смъртоносните заряди. С Чезаре Леонфорте винаги е така. По принцип не беше имала нищо против тази задача, тъй като цял живот беше ходила по ръба на бръснача. И, за добро или зло, винаги беше съумявала да се държи на безопасно разстояние от пламъка, подобно на някаква мъдра нощна пеперуда.

Най-привлекателното в риска е начинът, по който човек излиза от собствената си същност. В това има нещо от актьорското майсторство, нещо като антитеза на самоанализите, които Веспър никога не беше обичала… Заети с пресъздаването на чуждите образи, актьорите нямат време да обърнат внимание на това, което са… Същото важи и за риска. В рискова ситуация ти трябва да бъдеш точно това, за което те мисли противникът. До точно определен момент. После преобръщаш масата и се опитваш да измъкнеш от него това, което ти трябва…

Отношенията на Веспър с Гадняра все още бяха в първата и най-опасна фаза. Ако я разкрият сега, други роли няма да има. Просто защото изпълнителят ще бъде отстранен от сцената.