Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Няма нужда — опита се да го разубеди тя. — Ще седя отпред, до теб. Освен това държиш дъщеря ми… Можеш да ми се довериш.

— Като Марко и Вини, нали? — изръмжа онзи. — Няма що, добре те е отгледала мащехата ти! Ти си една истинска пепелянка, госпожо!

Натика носната си кърпа в устата й, прегъна тялото й на две и я бутна отзад, при Франси. После затръшна вратичката, седна зад волана и рязко натисна педала на газта.

Не след дълго пое по Белт паркуей, протегна ръка и включи касетофона. Поддържаше нормална скорост, чертите на лицето му започнаха да се отпускат. Няколко минути по-късно се размина с четири-пет синьо-бели патрулни коли, които летяха към „Голдън гейт ин“ с включени сирени.

— Много ви здраве, нещастници! — изкрещя Пол Киарамонте, надвиквайки сладкия гласец на Брайън Уилсън, който пееше „Не се тревожи за нищо, скъпа“…

Никълъс срещна Танака Гин в болничната стая на Ватанабе. Специалистът по електроника изглеждаше дяволски зле. Кожата на лицето му, силно опъната върху костите, имаше зеленикаво сивкав цвят от действието на отровата. Беше сложен на системи, специален вентилатор над главата му помагаше на дишането. Сърдечната му дейност се отчиташе от монитор, до него седеше сестра, която следеше за дозировката на лекарствата във вените му.

— Пет минути, не повече! — отсече очевидно раздразненият лекар в коридора. — Той все още е много слаб, не бива да го претоварвате!

— Благодарим ви за помощта — поклони се Танака Гин.

Вътре поведението му беше коренно променено. Представи се на Ватанабе, говорът му беше бърз и делови.

— Водим разследване за криминално престъпление — заключи той под неодобрителния поглед на сестрата. — Както сам виждате, участието ви в него за малко не отне живота ви. Длъжен съм да ви предупредя, че ако излезете оттук, ще ви бъде предявено официално обвинение за шпионаж, измама и кражба. В хода на разследването вероятно ще се прибавят и други обвинения… — Танака Гин беше заковал поглед в бледото лице на Ватанабе и не обръщаше внимание на жестовете на сестрата. Съдейки по показанията на монитора, основните жизнени функции на болния рязко се усилиха. Сега беше времето за решителния натиск, за който Никълъс и прокурорът се бяха уточнили предварително. — Ватанабе-сан, вие съзнателно сте откраднали защитени от авторски права материали на компанията „Сато интернешънъл“. Страхувам се, че ако животът ви не свърши тук, навън ви очаква доживотна присъда.

— Един момент — намеси се Никълъс, точно по предварително съгласувания сценарий. — Имам една друга идея, Гин-сан…

— Алтернативи не може да има! — отсече Танака Гин, забил стоманен поглед в разширените от ужас очи на Ватанабе.

— Поне ме изслушайте — настоя Никълъс. — Какво ще стане, ако Ватанабе-сан направи пълни и доброволни самопризнания?

— Да — прошушна с отчаян глас болният. — О, да!

— Този човек е крадец, Линеър-сан! — изръмжа Танака Гин. — Той се опита да ви разори! Не мога да повярвам, че го защитавате!

— Не го защитавам, но искам да стигна до дъното на това престъпление. От уликите, с които разполагаме до този момент, аз стигам до убеждението, че Ватанабе-сан не е откраднал за лична облага данните на „Кибер-нет“. Ако той ни помогне да открием истинските престъпници, аз ще се откажа да го съдя.

— Но не и аз! — прогърмя Танака Гин и сестрата уплашено се сви в ъгъла си. — Градската прокуратура на Токио няма да толерира промишления шпионаж! По дяволите, тук става въпрос за националната сигурност!

Ватанабе трепереше, пулсът му полудя.

— Ще ви дам исканата информация, Линеър-сан — прошепна с усилие той. — Никога няма си простя за стореното, но искрено искам да ви помогна!

— Никакви сделки! — отсече с категоричен тон Танака Гин.

— Няма смисъл да го тикнем в затвора, ако наистина ни сътрудничи — възрази Никълъс. — Знаете какво е да си вътре, в това състояние той едва ли ще издържи…

Ватанабе ги гледаше с опулен поглед, душеше го ужас. Единственото му желание беше час по-скоро да изплюе всичко, което знае.

В същия момент вратата се отвори и на прага застана докторът.

— Какво, за Бога, става тук? — извика той. — Нали ви казах, че…

— Изпълнявам служебните си задължения! — прикова го с леден поглед Танака Гин. — Вън оттук, ще влезете, когато ви наредя!

— Нямате право! — извика докторът. — Аз отговарям за болния!

— Само след като приключа с него! — все така ледено отвърна Танака Гин, в ръката му се появи сгънат на две лист хартия. — В противен случай ще бъда принуден да преместя пациента ви в болницата на затвора! Искате ли да го направя, докторе?