Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Много ми се иска да поприказвам с тоя Нгуен Вай Трък — промърмори Танака Гин. — Но по всичко личи, че е пропаднал вдън земя… Нито в компанията, нито в семейството му са го виждали и чували след приема за промоцията на „Кибер-нет“, граничните власти нямат информация да е напуснал страната… Къде, по дяволите, се е скрил?

Никълъс мълчаливо гледаше оживеното движение зад прозореца.

— За Къртц бяхте прав — въздъхна най-сетне той. — Компанията „Стърнголд асошиейтс“ е в списъка на партньорите ни в проекта „Кибер-нет“, известни под общото наименование „Денва партнърс“.

— Но за какво му е да краде данните на проект, който сам е финансирал?

— Интересен въпрос — отвърна Никълъс. — Който несъмнено ще постави мотивите за убийството му в съвсем различна светлина…

— Как?

— Къртц е бил изключително предпазлив и затворен бизнесмен, всичките му компании са частни, без акции на световните борси. Според редица репортажи в „Таим“, „Щерн“ и „Форбс“ той упорито е отказвал да пусне акции на пазара, въпреки убеждението на неговите юристи и икономисти, че би направил страхотен удар там. Той е бил самотен стрелец, но истински гений в бизнеса. Няма брокер на този свят, който да не дава мило и драго за малко акции от неговата империя…

— И какво от това?

— Нищо особено. С изключение на факта, че състоянието му е лично. При евентуална смърт милиардите се наследяват от жена му. А при нейната смърт…

— Те не са имали деца.

— Не са — кимна Никълъс и допи кафето си. — Къртц изведнъж харесва технологията на „Кибер-нет“ до такава степен, че финансира „Денва партнърс“… Две седмици по-късно е убит, на другия ден жена му е прегазена от неизвестен автомобил. Нещастно съвпадение на космически сили или добре обмислен заговор?

— Има ли убийство, няма съвпадение! — отсече Танака Гин. — Мисля да проверя кой наследява империята след смъртта на собствениците…

Извади няколко банкноти и ги хвърли на масата, после вдигна глава:

— Ще ви попитам нещо, Линеър-сан… Снощи в жилището на Къртц вие уловихте присъствието на убиеца. Сигурен съм в това, тъй като имам представа за силата на вашето Тао-тао… Имате ли по-конкретна представа за неговата самоличност? Ще оставя настрана твърдението ви, че в огледалото видяхте собствения си лик… Не вие сте убил Къртц, нали?

— Не, разбира се. Но…

Светът се разлюля и започна да потъва в безбрежния океан, шибан от упоритите дъждовни струи. От пода на кафенето се надигнаха странни колони, смесица от блестяща синкавочервена светлина. Ушите му екнаха от ударите на собственото му сърце — бързи и тревожни. Погледна надолу и видя как потъва в пода, прониквайки през твърдите предмети като ефимерен газ…

В ушите му се появи грохот, последван от гневното жужене на милиони пчели. На лицето му се появи болезнена гримаса, тялото му политна към пода.

— Линеър-сан!

Някой викаше, сякаш искаше да заглуши милионите разговори, които водеха между себе си пчелите. Тихо, ако обичате!

— Линеър-сан!

Пред очите му се появи познатото лице на Танака Гин, ръцете му го повдигаха от пода.

Вдигна ръка и докосна пламтящото си чело. Колоните изчезнаха, подът изглеждаше солиден както преди. Но пчелното жужене все още се носеше във въздуха.

— Какво стана? — объркано прошепна Никълъс.

— Вие ще кажете — отвърна Танака Гин. — Внезапно пребледняхте и започнахте да се свличате от стола…

Никълъс си спомни финала на обяда с Хонико. Тогава отново се беше появило проклетото жужене.

— Да се махаме оттук! — рече той.

Мокрите тротоари изглеждаха доста по-спокойни отпреди. Тълпите хора и грохотът на уличното движение му помогнаха да се завърне в действителността.

— Линеър-сан?

— Подхлъзнах се…

— Така ли? Забравяте, че в къщата на Къртц вече бях свидетел на подобен транс… Той едва ли може да се нарече подхлъзване.

— Прав сте — мрачно кимна Никълъс. — Но се страхувам, че това подхлъзване е дълбоко в мен — от една действителност към друга…

Гадняра притежаваше 13-метрова „цигара“ — великолепен образец на свръхбързите и елегантни круизери, които във Флорида означават всичко — пари, власт, положение в обществото. Кабината и корпусът бяха боядисани в морскосиньо. На дневна светлина бързият катер се сливаше с океанската шир, а нощем ставаше съвсем невидим. Това беше и целта — тези „цигари“ се използваха главно от контрабандистите.

А катерът на Чезаре беше свръхбърз, дори по претенциозните критерии на този вид съдове. Броени минути след като се откъснаха от кея на Уест Палм, кожата на Веспър настръхна от ледения вятър, а ръцете й се вкопчиха в парапета. Грохотът на моторите беше почти нетърпим, като в боен самолет. Неволно си спомни за чувството, което изпитваше като дете по панаирите, вкопчена в предпазния парапет на „влакчето на ужасите“. Изви глава и видя, че носът на катера беше изцяло във въздуха, пръските морска вода я шибаха със силата на куршуми.