Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Каква постановка! Така ли трябваше да ме изпиташ?

— Не можеш да ми се сърдиш — сви рамене Чезаре. — Една мадама ми пада в скута направо от небето, при това мадама със страхотни качества… Няма начин да не си задам някой и друг въпрос… Други проблеми имаш ли?

— Не, нямам.

— Хубаво… Все пак отчитам жеста ти… Не всеки може да различи арсеник, смесен с кокаин… — Вдигна капака на туристическата хладилна чанта, натъпкана догоре с храна и ледено шампанско. — Хайде да ядем. Направо умирам от глад!

Над Токио беше легнало отровно розово-зеленикаво сияние. Но тук, сред модерната бетонна черупка на Карасумори Джинджа, светлината идваше от старите фенери, запалени пред шинтоисткия храм. Тесните улички около него бяха такива, каквито са били през XIX век, далеч преди началото на икономическото чудо, променило из основи града.

— Япония няма политически лидер — каза Микио Оками. — Прилича на кораб без капитан, който е лашкан от огромните вълни на икономическия хаос… Но природата не търпи вакуум, нещата скоро ще се променят…

— Нали сам каза, че липсват солидни кандидатури за премиерския пост? — напомни му Никълъс.

— Така беше до вчера — кимна Микио Оками и напусна кръга светлина под лампата. — Но днес следобед беше решено да се издигне кандидатурата на Канзай Митцуи…

— Не го познавам.

— Нищо чудно, името му е известно на ограничен кръг от политици. Опасен тип, един от малцината, които твърдят, че касапницата в Нанкин е пълна измислица… — Оками имаше предвид едно от най-тежките престъпления на японския милитаризъм по време на Втората световна война. През 1937 г. японската армия нахлува в Нанкин и предприема масово клане. Избити са стотици хиляди китайци, над двадесет хиляди жени са изнасилени, а след това градът е опожарен… Единадесет години по-късно главнокомандващият на тази армия е осъден на смърт от военен трибунал.

— Канзай Митцуи е неконструктивна личност, просто и ясно — продължи Оками. — Има собствени виждания върху хода на историята, обявява се открито срещу усилията на сегашния министър-председател да заличи раните от войната в Тихия океан. Продължава да твърди, че нахлуването на японската армия в Континентална Азия не е агресия, а освободителна война. Отрича експанзионистичните апетити на военната върхушка през 40-те години и твърди, че ние просто сме освободили народите на Азия от оковите на европейския колониализъм.

Оками замълча и направи нов кръг около фенера!

После поклати глава и продължи:

— Малцина знаят, че един от най-горещите поддръжници на Митцуи е Тетцуо Акинага… Слава Богу, че е в затвора и по всяка вероятност ще изгние там…

— Днес следобед ми съобщиха, че нашият приятел Акинага ще бъде освободен през следващите няколко дни — блеснаха очите на Никълъс. — Адвокатите му са открили серия от технически недостатъци в обвинителния акт на прокуратурата срещу него.

— Акинага ще бъде освободен?

— Очевидно държи в джоба си важни хора от Токийската градска прокуратура — кимна Никълъс. — Зная това от Танака Гин — един свестен човек и много добър юрист. Той се занимаваше с делото Акинага. Убеден е, че обвинителният акт е нарочно подправен от някой друг служител в прокуратурата. Може би няма да е зле да се заемеш с този въпрос…

— С удоволствие! — изръмжа Оками и на лицето му се появи жестока усмивка.

Бавната им разходка ги отведе при уличен музикант, който дръпна струните на своя шамисен. Не спряха, имаха нужда от спокойствие за разговор. Но мелодията ги последва и дълго време остана с тях.

— Сериозна ли е заплахата от този Митцуи? — попита Никълъс.

— Ще поживеем, ще видим — въздъхна Оками. — Сега най-голямата заплаха е самият Акинага. Любопитен съм да видя дали все още е толкова влиятелен, че да осигури премиерското кресло на своя приятел Митцуи.

— Няма ли да е късно?

— Не съвсем — отвърна Оками и продължи да крачи напред. — Акинага е ключовата фигура. Без него Митцуи ще бъде просто поредният слаб премиер, който няма да постигне нищо съществено. Мисля, че най-подходящата ни позиция за момента е да изчакаме Акинага да се измъкне от пашкула си…

— Говорим за заплахи и това ме подсеща да ти кажа за странните неща, които ми се случиха на два пъти днес следобед — въздъхна Никълъс и подробно описа пристъпите на Тао-тао, които го бяха обзели в компанията на Хонико и Танака Гин.

— Не съм чувал Акшара да се проявява по подобен начин — загрижено поклати глава Оками.