Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Нанги-сан все още го няма — промълви тя. — А вечерята трябва да бъде сервирана след десет минути.

Танцан Нанги беше президент на фирмата „Сато интернешънъл“ — едно могъщо предприятие за съвременна компютърна техника, създадено от сливането на „Сато петрокемикъл“ и американската компания „Томкин индъстриз“, чийто собственик беше Никълъс.

— Надявам се, че няма да му се отрази прекалено — добави Коей. Имаше предвид крехкото здравословно състояние на Нанги след неотдавна прекарания лек инфаркт.

— Дано — промърмори Никълъс и провери в огледалото възела на вратовръзката си. — Той отдавна мечтае да се включи в масовото производство на „Кибер-нет“…

Коей го извъртя към себе си и вдигна ръце към възела.

— Гостите вече започнаха да пристигат и Тьорин става нервен. Сигурно се чуди защо още те няма във фоайето да ги посрещаш…

— Първо ще се отбия на 40-ия етаж — усмихна се той и леко я целуна. Трябва да съм сигурен, че последните данни на „Кибер-нет“ са вкарани в главния компютър.

Най-общо казано „Кибер-нет“ представляваше ултрамодерна информационна система за абонати в цяла Югоизточна Азия ръководството на „Сато интернешънъл“ се надяваше да излезе от рецесионната спирала именно чрез нея. Затова програмата се радваше на изключителни грижи и внимание. Всички във фирмата знаеха, че ако стане засечка и в нея, положението на „Сато“ ще бъде трудно за предсказване. Успехите на компанията се дължаха на уникалната комбинация между острия като бръснач аналитичен ум на Нанги и гениалните търговски способности на Никълъс. Но днес, по подобие на повечето японски гиганти, наричани „кейретцу“, и в „Сато“ течеше тежък процес на реорганизация.

„Кейретцу“ са преки наследници на довоенните „дзайбатцу“ — големите фамилни компании на едрата буржоазия в Япония. Те представляват няколко десетки промишлени предприятия, изградени около една централна банка. В добрите времена всяко „кейретцу“ имаше възможността да се самофинансира, особено в областта на научноизследователската дейност и въвеждането на нови продукти. Но в процес на рецесия положението ставаше сериозно: банките бяха подложени на огромен натиск от две страни — прекалено високата цена на издръжката на промишлените предприятия под техен контрол и на съответната продукция плюс рязкото поскъпване на йената, което правеше експорта неизгоден. В случая със „Сато“ положението беше спасено единствено благодарение на факта, че компанията е международна. Американският филиал (собственост на Никълъс) пое пълното финансиране на новата гама продукти, включително и пазената в дълбока тайна технология на „Кибер-нет“. Въпреки това в душата на Никълъс остана чувството за вина. Защото ако не беше се ангажирал с Микио Оками за цели петнадесет месеца, той положително би намерил начин да измъкне компанията от острите нокти на рецесията. Вместо това наложи становището си за широкомащабни инвестиции в областта на фиброоптичните комуникационни системи и в резултат „Сато интернешънъл“ вложи почти всичките си финансови резерви в тази област, изграждайки съответните заводи не само в Югоизточна Азия и Китай, но дори и в Южна Америка. От дългосрочна гледна точка това бе един безспорно разумен ход, но в краткосрочен план се оказа доста рисковано начинание, влошено до крайност от тежката рецесия. И се стигна до там, че днес съдбата на компанията зависеше изцяло от успеха на „Кибер-нет“. Нещо, за което цялата вина падаше върху Никълъс…

— Никълъс!

Той се усмихна, взе я в прегръдката си и отново я целуна.

— Спокойно, всичко ще бъде наред.

В тъмната си рокля беше изключително привлекателна.

— Зная, че си човек на действието и едва ли ще ти е много приятно да забавляваш официални гости на компанията — промълви тя. — Но не забравяй, че обеща на Нанги-сан да присъстваш на тази вечеря. Не е нужно да ти напомням колко е важна тя. Официалното откриване на „Кибер-нет“ в Япония! В присъствието на висши служители от Америка, Русия, Виетнам, Тайланд, Сингапур и Китай. Тази система е много важна за Нанги-сан, а и за компанията като цяло…

Имаше право, разбира се. Налагаше се някой да му напомни, че трябва да се върне в настоящето. Нанги бе далеч повече от делови партньор, той бе приятел и духовен наставник. Двамата бяха преживели толкова опасни ситуации един до друг, че душите им бяха слети завинаги.

Коей вдигна близкия телефон, промърмори няколко думи в слушалката, после отново пристъпи към него.