Ерик Лустбадер: Двойникът на нинджата (Част I)

— Да! — простена Гиай. — О, да!

Той притисна лекото й тяло към гърдите си. Тя потръпна и изхлипа, бедрата й около таза му конвулсивно потръпнаха. Майк сведе глава и заби зъбите си в меката плът. После още веднъж и още веднъж… Имаше чувството, че животът изтича между зъбите му, най-сетне освободен от мръсотията… Животът на Къртц…

Отвори очи и срещна блестящия поглед на Гиай.

— Сега вече съм свободна, нали?

Усещаше горещите й сокове по бедрата си, своите също…

— Стига ли ти?

— Не! — извика тя. — Не, не, не!

Разбира се. Това е част от играта им.

Побърза да втрие малко кокаин в зачервената кожа на главичката си още преди ерекцията му да изгуби своята сила. Усети познатото пощипване, после членът му изтръпна и стана безчувствен. Изпита усещането, че потъва в гъста мъгла, сред която мига фарът на сексуалното желание. Проникна дълбоко в нея и закрачи през стаята. Петите й ритмично почукваха в задните му части.

Винаги пламенна, този път Гиай буквално беше на ръба на побесняването. „Свободата“, за която спомена преди малко, на практика я правеше ненаситна. За пореден път Майк отправи благодарност към небето, позволило му да се възползва пълноценно от този трик с кокаина… Без него дори и той не би могъл да издържи.

Облада я зверски на масата в трапезарията на Къртц — едно блестящо полирано бижу от тайландско тиково дърво; предложи й мъчителен оргазъм върху бюрото на Къртц, размазвайки на пода безжичния телефон; направо я разкъса на персийския килим, а след това и в леглото на Къртц… За последен път Гиай си го получи под душа и точно когато мислеше, че всичко е приключило, той направи това, което отдавна си беше намислил: облада я отзад…

След всичките тези тежки упражнения Гиай пожела да заспи, но той не я остави на мира. Обясни, че кокаинът го прави напрегнат, драсна клечка кибрит под върха на пурата си и я накара да се облече. После, вместо да се пъхнат под копринените чаршафи на Къртц, те отново се озоваха навън, във влажната и блестяща с неонови светлини токийска нощ.

Беше повикал такси и то чакаше пред входа. Минаваше полунощ, разстоянието до промишления район Шибаура изминаха сравнително бързо. Майк каза на шофьора да спре, малко след като навлязоха в Кайгон-дьори. Плати, после тръгнаха пеша към „Мудра“ — един от многобройните клубове за еротични танци, които се бяха навъдили в този район в началото на 90-те.

Черният мерцедес се появи зад тях още преди да бяха изминали първата пресечка. Майк извърна глава точно навреме, за да види как колата се качва на тротоара и помита двойка пънкове с блестящи дрънкулки по дрехите, червено-черни коси, събрани в стил „Уди Кълвача“, и боядисани в черно устни.

— Какво има? — попита Гиай.

Пред тях имаше двама мотористи с фосфоресциращи якета и железни халки на носовете, които пиеха бира направо от бутилките, небрежно облегнати на шарени като папагали мотори „Сузуки“. Майк се втурна към тях и им извика нещо. Гиай остана да го чака на платното.

— Кретени! — изръмжа той и се обърна към нея. Очите му не изпускаха черния мерцедес, който беше разчистил пътя си и летеше към тях.

От устата му се откъсна нечленоразделен вик, Гиай се обърна. Очите й се разшириха от ужас. Бронята на мерцедеса се вряза в нея. Тялото й отхвръкна във въздуха, после се строполи на асфалта. Разнесе се зловещият пукот на прекъснати гръбначни прешлени, кръвта бликна като фонтан.

Мерцедесът изрева и полетя напред, едва тогава тълпата пред нощния клуб излезе от вцепенението си. Разнесоха се викове, хората, се втурнаха към пострадалата. Майк използва суматохата и се промъкна към дъното на улицата по следите на изчезналата кола. В далечината се разнесе познатият вой на полицейски сирени, който бързо се приближаваше.

Видя как мерцедесът свива наляво, в тясна уличка. Последва го тичешком. Краката му се движеха леко, дробовете му равномерно поемаха кислород. Свърна зад ъгъла точно навреме, за да види как черният мерцедес заковава на място и купето му се разклаща на подсилените амортисьори. Уличката беше пуста. Дори обичайните клюкари се бяха втурнали към мястото на произшествието. Една от задните врати се отвори, Майк ускори крачка. Сърцето му пееше. Какво беше казал Ницше? „Човек обича желанието си, а не обекта на това желание…“

В следващия миг вече беше в купето. Вратичката се затръшна, скоростите изскърцаха, гумите изсвириха. Майк се приведе напред и потупа шофьора по рамото: