Ерик Лустбадер: Двойникът на нинджата (Част I)

— Нанги-сан още го няма — разтревожено рече тя. — Не е в стила му да закъснява… — Докосна ръкава му и добави: — А ти сам каза, че напоследък изглежда мрачен и уморен.

— Ще го потърся, после веднага слизам — кимна Никълъс. — Така става ли?

— Да — отвърна тя и го остави сам в полумрака на кабинета.

Никълъс се извърна към бюрото и продиктува домашния номер на Нанги. Автоматичният телефон се задейства от гласа му. Остави го да отброи десет позвънявания, после му нареди да затвори. Очевидно Нанги вече пътуваше насам.

Бръкна в джоба на смокинга си и извади матирана черна правоъгълна кутийка, чиито размери бяха почти колкото на мобифон. Натисна едно копче и повърхността й светна със зеленикава светлина. Това беше екранът на „Ками“ — прототипа на комуникационното устройство, което скоро щеше да влезе в действие като част от „Кибер-нет“. Именно с негова помощ Никълъс поддържаше контакт с Нанги, когато някой от двамата липсваше от заседанията на директорския съвет. Понечи да набере номера на приятеля си, но в същия миг кутийката започна да вибрира. Това означаваше, че някой го търси и той натисна друга част на екрана.

— Линеър-сан — появи се лицето на Нанги, невероятно ясно очертано от съвършената комбинация на течни кристали. Този образ беше най-привлекателната черта на бъдещата комуникационна мрежа, макар да предполагаше силен интерес от съответните агенти на промишления шпионаж.

Откриването на първата система „Кибер-нет“ предизвика истинска буря сред конкурентите на „Сато интернешънъл“ на международните пазари. Защото в ерата на информацията всеки, който притежава дигитална видеосистема с подобни качества, ще спечели милиарди долари от нея, ще привлече клиента от всички части на света.

— Нанги-сан, къде си? Коктейлът всеки момент ще започне!

— Зная — махна с ръка Нанги, после въздъхна. Къде ли се намира, зачуди се Никълъс. Екранът беше прекалено малък, за да даде отговор на този въпрос. Единственото ясно нещо бе, че приятелят му не е в дома си. — Имах някакви дяволски видения…

— Добре ли си? — изтръпна Никълъс. — Повика ли лекар?

— Нямам нужда от лекар, успокой се — отвърна Нанги и очите му за миг се отместиха от екрана. Дали има някой до него? — Тук наистина се грижат добре за мен…

— Къде се намираш, Нанги-сан? Гостите вече са тук!

— Разбирам твоята загриженост въздъхна отново Нанги, после пред него беше поставена малка чашка чай. — Но не мога да бъда на две места едновременно, което означава, че коктейлът ще мине без мен…

Защо не казва къде е, тревожно се запита Никълъс.

— Искаш ли да отложим всичко? — попита на глас той.

— В никакъв случай! Представянето трябва да стане тази вечер! — в очите на Нанги за миг се появи познатият твърд блясък. — Прекалено силно зависим от успеха на това начинание. Всяко отлагане ще доведе до слухове в бранша и ще намали доверието в новата ни комуникационна система. Не, не! Разчитам на теб и Тьорин за успешното представяне. Той ще ти помогне в случай на нужда. Нали е новата ми дясна ръка?

Нанги се готвеше да го изключи и Никълъс забързано каза:

— Поне ме изслушай, Нанги-сан! — Хрумна му нещо, но не беше сигурен дали Нанги ще се включи в играта. — Може би има начин да използваме отсъствието ти за наша изгода…

Това моментално привлече вниманието на Нанги.

— Продължавай — вдигна ръка той.

— Предлагам да демонстрираме качествата на „Кибер-нет“ като осъществим връзка с теб направо от коктейла.

— Не.

— Но защо, Нанги-сан? Това би било великолепна демонстрация. Стоиш там, където си, а образът ти се изписва на специалния екран, който сме монтирали в залата…

Казах не и толкоз! — отсече Нанги и миг по-късно лицето му се стопи от дигиталния екран.

Никълъс не знаеше дали да се чуди, или тревожи. Особено сега, след като всичките му усилия бяха насочени към просперитета на „Сато интернешънъл“, а Микио Оками най-сетне остана на втори план. Хладното и ирационално поведение на Нанги беше много странно. Какво става с приятеля му? От изключение тези резки прекъсвания на контактите им започваха да се превръщат в правило. Знаеше, че създаването и промоцията на „Кибер-нет“ отнемаха всичките сили на Нанги, а той все пак е на седемдесет и шест години. Но току-що приключилият разговор едва ли се дължи на възрастта му… Дали характерът му не се променя като последица от сърдечната криза? Никълъс реши да открие приятеля си още тази вечер, веднага след като приключи показният коктейл.