Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Огледа смокинга си в стенното огледало, в главата му за пореден път изплува въпросът дали е постъпил правилно, като реши да се присъедини към Микио Оками, великия Кайшо.

Якудза продължаваше да играе важна роля в обществено-икономическия живот на Япония. В Америка подземният свят е напълно откъснат от обществото, докато тук е точно обратното — негови висши представители активно участват в обществения живот. Макар много от тези хора да считат себе си за отритнати от обществото, те са неделима част от това, което е известно под наименованието „Железен триъгълник“ и което управлява Япония още от 1947 г. насам: държавна администрация, делови среди и политици. Най-могъщият представител на този триъгълник е МИТИ — Министерството на международната търговия и индустрията, което държи в свои ръце икономическата политика на страната и диктува насоките на промишленото производство според общите интереси на Япония. От него зависят всички „кейретцу“, независимо дали се управляват семейно, или са сложен конгломерат от различни по своята дейност компании. Именно МИТИ решава през 60-те, че японската икономика трябва да се откъсне от металургията и тежката промишленост и да наблегне на производството на полупроводници и компютърна техника. В резултат на взетите мерки за насърчаване на това производство се ражда икономическото чудо на Япония, много индустриалци стават милиардери. МИТИ продължава да действа в избраната посока, всички отпаднали от администрацията технократи заемат високи постове в промишлените конгломерати и контролират тяхното действие.

Тази политика се радва на сериозна подкрепа от най-висшите ешелони на властта. Либерално-демократическата партия, която ръководи страната от началото на 50-те чак до загубата на общите избори през 1993 г. работи в тясно сътрудничество с могъщото министерство и именно то лежи в основата на всички икономически успехи. Това е постигнато сравнително лесно, тъй като японците са свикнали да бъдат управлявани с желязна ръка. Преди войната това е била ръката на императора. След нея — дългата поредица от министър-председатели, издигани от ЛДП.

В тази система Якудза играе ролята на трансмисия. Шефовете на гангстерската организация имат грижата за електората на ЛДП, като на практика осигуряват на поредния премиер толкова гласове, колкото са му необходими. Едновременно с това поемат грижата и за „политическия принос“ на отделните „кейретцу“, който се изразява в приемането на изгодни за бизнеса икономически закони от парламента. Така вървят нещата в продължение на десетилетия: смайващи темпове на икономически растеж, придружени от дълбоко вкоренена корупция.

Но идва 1991 година и рецесията слага прът в добре смазаните колела на японската икономическа машина…

Никълъс въздъхна и поклати глава. Осъзна, че вече е крайно време да слиза в залата за коктейла и се насочи към вратата. Спря го жуженето на „Ками“. Върху екрана изплува лицето на Микио Оками. Въпреки ситните бръчици около очите и първите признаци на старческо изтощение, лицето му продължаваше да младее. Едва ли някой би му дал деветдесет години…

— Имам важни новини, Никълъс — започна той без обичайните любезности. Своето „Ками“ беше получил тайно, никой не знаеше за него. Въпреки че все още бяха в експериментален стадий, комуникационните панели на „Кибер-нет“ предлагаха многократно по-голяма сигурност от обикновените мобифони. — Утре сутринта министър-председателят официално подава оставка!

Никълъс усети как краката му омекват и неволно седна на ръба на бюрото.

— За последните три години това ще бъде шестата оставка… — промърмори той.

— Точно така — кимна Оками. — Сбъдва се прогнозата ми, че без силна ЛДП ще рухне и центристката коалиция от малки партии. Техните програми са твърде противоречиви, за да се стигне до консенсус. Особено трудни са социалистите, които са главни виновници за нестабилността на всички правителства…

— Какво ще правим сега?

— Затова ти се обаждам. Тази оставка ще бъде като чук по главата за повечето политически сили. Този път обаче няма политическа фигура, готова да поеме властта. Нито опитен външен министър, нито представител на деловите среди. Ще се стигне до вакуум във властта. А това значи само едно — политически хаос. Нещо, което не бива да допуснем.

— Мисля, че трябва да се срещнем.

— Взе ми думите от устата — кимна Оками. — Вдругиден, точно в седем вечерта трябва да бъдеш в Карасумори. Дотогава съм зает с важни дела.