Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Започна да рови в тази посока и скоро получи отговор. Назначението на Леонфорте съвпадаше с една от периодичните кампании за дебюрократизация на държавния апарат. Стотици държавни служители от среден ранг са били уволнени, сред тях попаднали и почти всички от Отдела за проучване на новоназначените служители, които и без това имали временни заповеди. Първата работа на Леонфорте била да освободи всички от отдела, а за тази дейност да използва услугите на една независима компания, наречена „Служба за национална сигурност“. Веспър се зарови в компютрите и упоритостта й беше възнаградена: оказа се, че тази „независима“ компания е филиал на „Волто ентърпрайсиз унлимитид“. Ето как Джони Леонфорте е успял да се справи с проверките и сложната система за сигурност. На практика е бил „проучен“ от собствения си син!

Късчетата от мозайката продължаваха да заемат местата си, особено след като Лю Кроукър й обясни как Никълъс Линеър е задигнал свръхсекретна информация от компютрите на „Авалон ЛТД“ — една от най-известните международни компании за търговия с оръжие, превела по сметка на „Волто“ стотици милиони долари.

Миналата година „Авалон“ успя да се добере и до „Факел“ — портативния ядрен заряд, който може да се изстрелва от рамо, една от последните разработки на ДАРПА. Веднага след това стана ясно, че истинският собственик на „Авалон“ е Чезаре Леонфорте…

Всичко дойде на мястото си, стана ясно кой и как е имал достъп до секретните планове на „Огледалото“, Веспър изпита неволно възхищение от умно изпипаната операция. Чезаре осигурява на Джони ръководния пост в „Огледалото“ чрез безупречната легенда на несъществуващия Леон Уоксман. В отговор Джони му предава всички необходими данни за проникване в ДАРПА. После Чезаре създава „Волто“, която му е необходима за изпиране на огромните печалби от продажбите на оръжията, откраднати от складовете на ДАРПА чрез хора на „Авалон“…

Вече цяла седмица Веспър и Кроукър наблюдаваха бялата вила в западните покрайнини на Палм бийч. Тя старателно си записваше всички, които влизат и излизат от нея: военни и цивилни, адвокати и бизнесмени, съмнителни типове с вид на гангстери, момичета за забавление и (колкото и невероятно да звучи) момчета със същите функции… Към тези посещения трябваше да се прибавят и чисто служебни: ежедневната доставка на кифли, гевреци и хляб от близката фурна „Льо Пти“, свежи цветя от „Амазония“, поддръжка на басейна два пъти седмично от „Блу Грото“, градинарски услуги… Списъкът зае две гъсто изписани страници от бележника й.

Тръсна глава и направи усилие да се концентрира върху непосредствените задачи. Двамата с Кроукър бяха заели ъглова маса в един от модерните ресторанти на Палм бийч, разположен на авеню „Уърт“ — главната артерия на курортния град. По тротоарите се влачеха отегчени туристи, търсещи по-скоро прохладата на скъпите магазини, отколкото стоките, изложени в тях. В ръцете им се поклащаха полупразни торбички за пазаруване.

Веспър кръстоса крака и си поръча ново мартини. Изглеждаше страхотно, лицето й с яркосини очи и прекрасна златиста коса привличаше като магнит погледите на минувачите. Носеше къса рокличка без ръкави на модната къща „Ерве Леже“, която подчертаваше не само дългите й, безупречно оформени бедра, но и всички останали предимства на гъвкавото й тяло. Ето какво прави един тоалет за 3000 долара, въздъхна в себе си тя. Да изглеждаш секси, но да се различаваш от евтините красавици, които на подобни курорти се срещат в изобилие…

Преди около час Кроукър — издокаран като богат безделник, беше я забърсал от дългия бар в дъното на ресторанта. Много хора станаха свидетели на свалката. Такава беше и целта им, тъй като бяха решили да не демонстрират старото си познанство…

Огромен мъжага с изпито лице и дълбоки бръчки, Кроукър би трябвало да изглежда безличен. Но нещо в чертите, а може би и в поведението му издаваше един решителен тип. За това явно допринасяше и японската биомеханична протеза, която мътно проблясваше изпод ръкава му. На масата пред тях имаше огромна купа манилски миди и салата „Цезар“. Гледани отстрани, двамата несъмнено приличаха на безгрижни туристи. Той пускаше шеги, а тя звънко се смееше.

Говорим за вълка, а той — в кошарата, помисли си Веспър, забелязала появата на Чезаре на прага на ресторанта в компанията на антуража си. Очевидно беше човек на навика, тъй като всеки ден идваше да обядва тук. Първоначално тя се възпротиви на идеята на Кроукър да направят контакта именно в ресторанта, но той я убеди, след като й разказа как Леонфорте се беше опитал да го използва срещу Маргарет, убеден, че между двамата има любовен роман. И как след отказа му се беше опитал да го убие…