Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Веспър го дари със сладка усмивка, но всяка фибра на тялото й усещаше близостта на Гадняра. Кожата й настръхна и стана червеникава, сякаш беше прекалила с баните под ослепителното слънце на Флорида.

— Кроукър — изръмжа Чезаре. — Какво правиш тук, да те вземат мътните?

Кроукър вдигна глава, сякаш да се увери, че погледът на Гадняра е насочен в деколтето на Веспър.

— Както виждаш, почивам си — разпери ръце той. — Скоро ще трябва да се връщам при дебелаците на Маркоу Айлънд, които сигурно вече плачат за мен…

— Не ми продухвай задника с приказки за шибания си бизнес — благо отвърна Чезаре и змийските му очи най-сетне се отместиха от пазвата на Веспър. — Той е отдавна мъртъв и погребан и ти прекрасно го знаеш! Очаквам по-скоро да се върнеш в Ню Йорк, където отново ще се опиташ да свалиш гащичките на Маргарет, нали?…

— Коя е тази Маргарет, по дяволите? — капризно сви устни Веспър, а на лицето й се изписа обида.

Чезаре я дари с една от най-очарователните си усмивки. Онази, която пускаше в ход само пред влиятелни личности.

— Не зная какви легенди ти е разказвал тоя умник, скъпа — подхвърли той. — Но у дома се е омотал здравата. С омъжено маце, дето хич не си поплюва!

— Вярно ли е това? — поруменя Веспър, смачка салфетката в ръката си и я захвърли на масата. — А аз си мислех, че си искрен с мен!

— Сядай! — изръмжа нервно Кроукър, вътрешно смаян от артистичната дарба на младата жена. — Не го слушай тоя, отдавна търси начин да ме подхлъзне… Минали истории, нали разбираш?

Чезаре се приведе над Веспър, усмивката му стана още по-широка.

— Търся начин само да се докосна до маце като теб — обяви той и протегна ръка. — Ела, ще те запозная с моята компания… С нас ще прекараш наистина добре!

— По-добре изчезвай! — предупредително изръмжа Кроукър.

— Внимавай какво приказваш, умнико! — изсъска Чезаре. — Иначе ще се окажеш с прегризано гърло!

Кроукър вдигна биомеханичната си протеза, ноктите от неръждаема стомана започнаха да се показват от върховете на пръстите. Чезаре обаче беше по-бърз. В ръката му се появи къс нож с широко острие, върхът му светкавично прикова протезата към масата. Лицето му застрашително се приведе над Кроукър:

— Веднъж вече те предупредих да не се заяждаш с мен, задник! — просъска той. — Но ти продължаваш да си пееш старата песен и сега вече ще съжаляваш!

Отдръпна се рязко, взе една роза от вазата на съседната маса и я подаде на Веспър с галантен поклон:

— Красивата жена заслужава красиво цвете…

Веспър доближи розата до носа си, усмихна се и отстъпи пред натиска на ръката му. Гадняра се обърна да погледне Кроукър, в очите му проблесна неукротима лудост.

— Знаеш ли какво ще ти кажа, задник? — ухили се той. — Засега ще те оставя на мира, а после ще си помисля какво още мога да ти отмъкна под носа!

Кроукър употреби цялата си воля, за да остане неподвижен на стола си. По дяволите? Защо трябва да търпя това гадно копеле? Протегна здравата си ръка и измъкна ножа от протезата. В ушите му продължаваше да звучи подигравателният смях на Гадняра. Провери един по един пръстите на биомеханичната ръка. Голяма част от електронните възли имаха способността да се самовъзстановяват, но имаше и такива, които се нуждаеха от намесата на опитен механик. Всичко изглеждаше наред. Вдигна глава и видя как Гадняра настанява Веспър на свободния стол до себе си. Планът им успя. Приела ролята на мацка със свободно поведение, Веспър наистина влезе в средата на Леонфорте. При това максимално близко до него… Сега трябваше да използва цялото си умение, за да остане там. Успя да шашне Чезаре от пръв поглед, но й предстоеше по-трудното — да направи така, че да бъде нещо по-различно от обикновена прелетна птичка.

Все още смаяна и разтревожена от предателството на Рич Купър, Маргарет бавно се насочи към своя автомобил „Лексус“. Спомените са нещо много особено, По-късно, когато отново беше в състояние да възстанови инцидента, тя помнеше единствено как Франки захвърли спортните страници на „Дейли нюз“ и изскочи навън да й отвори вратичката. Видя усмивката му, забеляза дори издутината под сакото му — там, където беше кобурът на револвера 38-и калибър.

После всичко стана някак едновременно. Личният й бодигард Роко сякаш се подхлъзна и започна да се свлича на земята. Тя сведе очи и видя неестествено подгънатия му крак. Пръстите му започнаха да разкопчават кобура, но в същия миг главата му се пръсна и обля с кръв и мозък минаващата на метър от тях достопочтена възрастна дама. Тя пронизително изпищя, а Маргарет се обърна по посока на колата. Приклекнал до калника, Франки й крещеше да залегне. После се надигна и полетя към нея. Първият куршум го улучи под брадичката и разкъса гръкляна му, вторият раздроби дясната му ключица. Него той не усети, тъй като вече беше мъртъв…