Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Ето, виждаш ли? — беше изтъкнала тя. — Зърне ли те тук, Гадняра веднага ще ти види сметката.

— Не го познаваш, мръсното копеле — беше поклатил глава Кроукър. — Това не му е в стила. Първо би искал да ме подложи на мъчения…

Сега, усещайки присъствието на Чезаре в ресторанта, Веспър затвори очи и се изключи от заобикалящата я действителност. Чуваше единствено ударите на собственото си сърце, гръмки като ритуален барабан. Усещаше как въздухът влиза и излиза от дробовете й и се концентрира. Сърцето й затихна, остана само натежалата от мисли тишина. Извърна глава, клепачите й се повдигнаха. Оказа се очи в очи с Чезаре Леонфорте. Кроукър се оказа прав: в тези очи нямаше нищо човешко, погледът им беше изцъклен и неподвижен като на луд. Макар и в противоположния край на залата, от тялото му се излъчваше авторитет. Беше широкоплещест, със здрави като на щангист ръце и неестествено тънък кръст. Косата му беше дълга и разрошена. Прибавена към широката усмивка на лицето му, тя подсилваше усещането, че това е един човек с характер на палав хлапак. Но то се разсейваше в момента, в който се срещнеха студените и неподвижни очи на убиец…

Издържа погледа на Леонфорте спокойно, отпусната в небрежна поза до Кроукър. Вече беше достатъчно информирана, за да знае, че Чезаре не отговаря на типичната представа за гангстер, който вади пищов при първия признак на раздразнение. Безспорно умен и вероятно мъничко луд, Гадняра упражняваше властта си над фамилиите по Западното крайбрежие без усилие, но с желязна ръка. Успял да отстрани Доминик Голдони от ръководството на мафията по Източното крайбрежие, той без колебание тръгна да я завладява.

— Видя ни — прошепна Веспър, после отметна глава и се засмя, сякаш беше чула нещо много смешно от устата на събеседника си. — Подкреплението зае позиция… — Имаше предвид хората от СОБМ.

Нещо в гласа й накара Кроукър да вдигне глава:

— Няма от какво да се страхуваш. Цял живот се разправям с федерални агенти, ще се оправя и сега…

— Форест е добър служител, но малко твърдоглав — като теб…

— Казах ти, че няма от какво да се безпокоиш. Мога да държа в подчинение не само Уейд Форест, но и всички останали членове на СОБМ. Те са бюрократи до мозъка на костите и това прави действията им предвидими, колкото и неочаквани да изглеждат отстрани…

Беше прав, включително и за това, което ставаше в душата й. Като булка преди сватбата, Веспър беше обхваната от съмнения накрая, в най-важния момент. Трябваше да сключи сделка с Форест, който вече години ръководеше екипа за проследяването. Срещу огромното количество информация за фамилията Леонфорте се задължи да му предостави свобода на действие в решителния миг (разбира се, ако изобщо се стигнеше до такъв). След дълги съмнения и колебания Форест беше принуден да приеме техния нестандартен и доста опасен план, признавайки честно, че не вижда друг начин за проникване в организацията на Леонфорте. Ако Гадняра действително измъква най-доброто ни оръжие извън границите на страната, аз ще го пипна , сподели откровено Веспър. Форест беше принуден да й повярва. Не само поради отличните й резултати в „Огледалото“, но просто защото нямаше друг избор. Това беше причината да приеме ролята на поддържаща сила в операцията, но Веспър правилно отбеляза, че на даден етап положително ще поиска да влезе в играта със свой план.

Имаше намерението да се възползва от основната слабост на Гадняра — красивите жени. Разчиташе на външността си, за да проникне дълбоко в мрежата и да спечели доверието му. Тук Форест основателно изтъкна, че си слага главата на дръвника, тъй като никой не можеше да й помогне в случай на провал. Планът беше несигурен и опасен, но бе единственият начин за отстраняването на Гадняра. В противен случай всичко отиваше по дяволите…

— Идва насам — прошепна Веспър.

Чезаре се надигна от широката и отрупана с цветя овална маса на горния етаж, обърна гръб на антуража си и тръгна към тях, като нощна пеперуда, привлечена от ослепителната светлина на лампата. Двама от телохранителите му понечиха да го последват, но той ги спря с повелителен жест. Горилите се заковаха на място, очите им започнаха да опипват помещението с предпазливостта на диви зверове.

— Ето го и сигнала — добави Веспър с фалшива усмивка на уста.

— Запази спокойствие, за Бога — прошепна Кроукър. — Кой би могъл да устои на разкошните ти форми, очертани на фона на прозореца?