Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Добре е, че Линеър-сан е направил всичко възможно да спаси живота на Ватанабе — промърмори без ентусиазъм Нанги, После въздъхна и вдигна ръка, вероятно за да приеме предложението на младия вицепрезидент: — Може би сбъркахме, Тьорин-сан… Може би не трябваше да избързваме с комерсиалното представяне на „Кибер-нет“…

Тьорин запази мълчание. Не беше толкова глупав, че да поведе спор по този въпрос. Очевидно съзнаваше, че каквото и да каже, не би могъл да се измъкне от неудобното положение. Никълъс се възползва от мълчанието му и зададе въпроса, който го измъчваше от снощния прием насам:

— Можеш ли да ми обясниш какво представлява „Денва партнърс“, Нанги-сан? Снощи Тьорин-сан обяви, че тази компания е наш партньор…

Нанги прокара длан през лицето си, точно както снощи по време на разговора им по видеосистемата.

— А, да… Не ми остана време да ти кажа, Никълъс-сан… Докато те нямаше, бяхме принудени да влезем в съдружие с няколко фирми… Иначе не бихме успели да ускорим програмата „Кибер-нет“…

— Съдружие? Защо не беше потърсено мнението ми? По този въпрос имаме твърда уговорка, Нанги-сан.

Тук се намеси Тьорин, в гласа му се долови безпокойство:

— Извинявам се за грубия въпрос, но наистина ли не сте информирал господин Линеър за нашите партньори, Нанги-сан?

— Нямахме друг избор — загрижено въздъхна Нанги, без да показва, че е чул въпроса на младия си помощник. — Всъщност идеята за помощ отвън принадлежеше на Тьорин-сан…

Никълъс стрелна с поглед Тьорин, който седеше изправен и с непроницаемо лице.

— Мисля, че тази идея се оказа много умна — продължи с усилие Нанги. — Тя не само повиши авторитета ни на компания с желание за съвместни производства, но и значително ускори реализацията на проекта „Кибер-нет“ — разтърси глава като стар териер и добави: — Ужасно е това, което стана с министър-председателя… Сутринта го съобщиха по радиото… А и това нещастие с „Кибер-нет“… За щастие Тьорин се справя много добре и мисля да му възложа ежедневния контрол върху оперативната програма…

Сякаш очаквал тези думи, Тьорин се наведе напред и отвори вратичката на малък бар. Вътре имаше миниатюрна печка хибаши и всичко необходимо за запарване на чай. Залови се за работа, в колата отново настъпи мълчание. Нанги гледаше пред себе си, но очевидно знаеше с какво е зает помощникът му.

Никълъс мълчаливо наблюдаваше сръчните ръце на младия мъж. Стритите на прах зелени листенца бързо се превърнаха в гъста смес, разбъркана с дълга бамбукова пръчица. Първата чаша предложи на Нанги, втората пое Никълъс. В очите на Тьорин се четеше загриженост за Нанги, сякаш той беше болно и безпомощно дете…

Възрастният мъж опразни чашата си, но остана неспокоен.

— Кампанията на „Кибер-нет“ беше организирана безупречно — промърмори той. — Безупречно! Но сега, след като откраднаха данните, вече не зная какво ще стане…

Никълъс извърна поглед към ситните водни капчици, които се плъзгаха по страничното стъкло. Не му харесваше отношението на Тьорин, което сякаш искаше да подчертае намалените умствени способности на стария му съдружник. Направи усилие да се освободи от гнева, чакаха го далеч по-важни неща.

Всичко се промени в мига, в който разбра, че Нгуен работи за Майк Леонфорте. Какво иска Майк? Защо е този интерес към „Кибер-нет“? Едва ли има време и възможности да организира собствено производство на подобна система. Юристите на „Сато“ ще го ликвидират за броени дни. Тогава защо открадна информацията?

Нямаше отговор на този въпрос, но усещаше, че трябва да го открие. Срещата му очи в очи с Майк сред останките на Плаващия град беше достатъчно обезпокоителна. Ако искаше да бъде докрай откровен пред себе си, Никълъс трябваше да признае, че не може да я забрави нито за миг… Нещо около този човек му беше безкрайно познато и едновременно с това странно… Сякаш го познаваше от години. Нещо, което е напълно изключено, нали?

— Още чай?

Тьорин се беше привел към Нанги като грижовна гейша, но старецът поклати глава и се обърна към Никълъс:

— Открий тази дискета. „Кибер-нет“ е последната ни надежда…

— Трябва да поговорим, Нанги-сан…

Никълъс вдигна глава и видя, че Тьорин вече му отваря вратата на лимузината. Излезе под дъжда, сгуши глава в яката си и каза:

— Елате с мен, ако обичате.

Младият мъж кимна с пресилена покорност. Никълъс подозираше, че чрез нея иска да прикрие прекомерните си лични амбиции. Изчака го да разтвори широкия черен чадър над главите им и го погледна в очите.