Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Отпуснете се, мистър Тони — тихо прошепна масажистката. — Мускулите ви отново се стягат…

Какво чудно има в това, замаяно си помисли Тони и се отпусна в ръцете й. Един Господ знае колко унижения е принуден да търпи! В семейството му командва жена, която се мисли за мъж, но едновременно с това е неспособна да го дари със син! Има някаква дъщеря, която се е запиляла някъде из Кънектикът и само Маргарет знае точно къде… На всичкото отгоре се занася с онова бивше ченге Лю Кроукър… Нима това не е достатъчно, за да побеснее човек?

Но Тони Д. си даваше сметка, че трябва да запази спокойствие. Търпението беше единственият път към успеха. Проклетото търпение, което никога не му достигаше. Ако можеше да бъде търпелив с Маргарет и Франси поне толкова, колкото с деловите си партньори, всичко щеше да е наред. След известно време кучките щяха да се принудят да го уважават, после идваше ред на помирението. Маргарет ще разбере, че няма смисъл да си губи времето с Кроукър и отново ще го допусне в постелята си. И тогава шансовете му да се сдобие със син отново щяха да нараснат… Истинският мъж трябва да отгледа поне един син, казваше баща му и разтриваше обезобразените си от химикали ръце. И беше прав, разбира се…

Извърна глава да облекчи болките във врата си и благодарение на това забеляза раздвижването на завесата. Остана да лежи неподвижно, сърцето му биеше дълбоко и равномерно. Примигна и отново погледна към прозореца. Да, завесата все още помръдваше. Нима е възможно това? Тази сграда беше построена като повечето небостъргачи на града и прозорците й бяха херметически запечатани. В ноздрите го удари лек полъх на топъл въздух, примесен с миризмата на автомобилни газове. Ръката му леко помръдна, очите му се отвориха.

— Бих предпочел лавандулов спирт, Дорис — тихо прошепна той.

— Веднага, мистър Тони — отвърна масажистката и пристъпи към сака с материалите си — купчина стъклени контейнери с гумени капачки.

Жената се наведе над сака, в същия момент завесите се раздвижиха и Тони се надигна до седнало положение. В процепа се очерта голяма кръгла дупка, изрязана в дебелото стъкло. Изрязаното парче лежеше на сгъваема дървена стълба — от онези, които използват миячите на прозорци.

Мъжът, който беше свършил тази работа, прекрачи перваза и се озова в стаята. Беше облечен в обикновени работни дрехи и по нищо не се отличаваше от миячите на стъкла. В дясната му ръка мътно проблесна автоматичен пистолет 38-и калибър с дълъг заглушител, завинтен на цевта. Очите му се заковаха върху голото тяло на Тони на масата, усмивката му разкри редица жълти и развалени зъби:

— Гадняра ти казва „сбогом“, Тони!

Пук, пук! Звуците бяха тихи, сякаш Тони се беше изпуснал от уплаха и нищо повече. Но ефектът им беше опустошителен. Ухиленият бандит политна назад. Устата му така и си остана разтегната, но в очите му се появиха недоумение и страх, успели да забележат тежкия колт 45-и калибър в мазната ръка на Тони. От заглушителя се точеха тънки валма барутен дим. Нападателят се хвана за завесите и политна към пода, от гърдите и гърлото му изригнаха плътни струи кръв. След миг очите му се замъглиха, а тялото му се строполи на пода и застина.

— Жалко, че няма как да отнесеш поздравите ми на Гадняра — изръмжа Тони Д. Зад гърба му се разнесе сподавено пъшкане и той рязко се обърна. Дорис беше скрила уста зад дланта си, в другата й ръка се белееше нещо — вероятно бурканчето с поредното мазило… очите й бяха широко отворени, гърбът й безсилно се опря на стената.

— Всичко е наред — подвикна успокоително Тони. — Няма от какво да се плашиш… — с тези думи слезе от масата, отпусна ръката си с колта и бавно тръгна към нея. Направи опит да се усмихне, но очите на жената продължаваха да гледат с ужас револвера в ръката му. За нищо на света не искаше да алармира охраната на огромната сграда. Кантората му се занимаваше с абсолютно легален бизнес, репутацията й беше безупречна. Именно заради тази репутация колтът беше снабден с дълъг заглушител.

Внимателно го остави на масата и вдигна ръце:

— Ето, виж… Няма проблеми. Всичко е наред.

Беше на крачка от нея и усети как дишането й започва да се успокоява. Ръката й се отпусна, върху кожата около устата й останаха бели петна.

— Добре ли си, Дорис? — внимателно я докосна той.

— Сега не е време да мисля за себе си отвърна масажистката и спокойно заби десетсантиметровия нож в корема на Тони Д.

— По дяволите! — изохка той и политна напред с широко отворена уста.