Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Защо не обсъди нещата предварително? Защо не поиска мнението ми?

— Защото от месеци насам не мога да ти видя очите! — отвърна той и пристъпи крачка към вратата.

— Нека поговорим за това сега, Рич — протегна ръка да го спре Маргарет. — Все още не е късно да…

— Късно е, Маргарет. Сделката е приключена, снощи подписах последните документи.

Тя надникна в яркосините му очи в отчаян опит да отгатне истината. Поведението му беше странно, пред нея сякаш стоеше съвсем друг човек. От онзи Рич, с когото беше работила в продължение на дванадесет години, нямаше дори следа. Колко пъти беше отскачал да я види у дома? Присъства на първото причастие на Франси, именно той й подари двуметровия мечок играчка, с който дъщеря й все още отказваше да се раздели. А миналата година, по повод 16-ия й рожден ден, донесе в къщата огромна и скъпа стереосистема, която накара дъщеря й буквално да онемее от възторг. А сега я предава! Защо? За пари?

— На кого продаде своята част?

— О, не бива да се тревожиш, bella… Всичко ще продължи постарому. Продължавам да работя тук, но по граждански договор…

— По граждански договор, значи! — презрително го изгледа тя. — Платен служител в собствената си компания!

— Пръстите й несъзнателно се заровиха сред гъстата черна коса, главата й отчаяно се поклати. — Мадона, ако можеше да се чуеш отстрани! Все още не осъзнаваш какво си направил! Които и да са негодниците, на които си продал дела си, те вече те притежават , Рич! Могат да те изгонят в момента, в който престанат да одобряват работата ти, могат да те изгонят, дори само защото не харесват костюмите или физиономията ти! Всичко, което си създал през годините, отива по дяволите. Всичко, разбираш ли? — очите й отчаяно се впиха в лицето му. — О, Рич, какво си направил, за Бога?!

— Това, което трябваше — отвърна той и се извърна настрана. — Можеш да ми повярваш…

— В момента не вярвам на нищо и на никого! — отсече Маргарет и си допълни чашата. Гърлото й продължаваше да дращи. — Е, казвай кой е новият ми партньор! Перелман? Да не би да съм се оказала съдружничка на „Ревлон“?

— Не, никой от бранша — прехапа устни Рич. — На практика тази компания за пръв път се заема с козметиката. Името й е „Волто ентърпрайсиз унлимитид“ с централа в Уест Палм бийч, Флорида, и офиси из целия свят… — В гласа му се появи фалшив ентусиазъм. — Изпратиха самолет на компанията да ме вземе. Ако можеше да видиш какво чудо е имението им в Уест Палм, свят ще ти се завие! Един страхотен замък, надвиснал над водите на Атлантика!

— Значи ти взеха акъла с разкош, а може би са пратили и човек да те начука, докато ти изскочат очите! — отбеляза с презрение в гласа Маргарет. — Как изглежда главният разбойник на тая „Волто“?

— Не знам, никога не съм го виждал. Срещах се с членове на директорския съвет, някои от тях бяха… хм… доста приятни мъже… — Рич беше бисексуален и това се оказа сериозно предимство в деловите му контакти, особено на европейска територия. — И цял вагон юристи… Просто да не повярва човек!

— Изгарям от нетърпение да се запозная с новите си партньори! — язвително подхвърли Маргарет. — Описваш ги така, сякаш са истински магьосници!

— Нищо няма да се промени — повтори Рич, но в гласа му липсваше предишното убеждение. Утре хората от „Волто“ ще са тук, имаме официална среща. И на нея ще се увериш, че съвсем не ни чака катастрофа…

— В каква саксия си расъл, Господи? — засмя се Маргарет и с облекчение усети, че няма да се разплаче. Опразни водата в чашата си и решително посегна към шишето със самбука. — Ти ме предаде, Рич! Предаде всичко, което изградихме заедно!

Отвърна й мълчание. Въздухът свистеше през отворите на климатичната инсталация, ушите й пищяха.

— Аз ти се доверявах , а ти ме предаде! — Празната чаша полетя към главата му. — Копеле мръсно!

Всеки четвъртък, точно в пет следобед, Тони Д. се подлагаше на масаж. А когато се намираше извън града (най-често по адвокатски дела в Лос Анджелис), прекратяваше работа точно в този час и започваше да се разтоварва. Разтоварването беше едно от основните неща в живота на Тони Д. Отдавна беше разбрал, че без него не е в състояние да сключи нито една изгодна сделка. Проветряването на мозъка му беше необходимо, за да омотава клиентите си в сложната мрежа на юридическите процедури и термини, които в крайна сметка водеха до прякото им обвързване с него. Независимо дали това ставаше след една, три или пет години…