Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Асансьорът спря, вратите се отвориха с тих звън. Маргарет и Роко излязоха в коридора и тръгнаха по дебелия бежов мокет към офисите на „Серенисима“. Това беше името на компанията й за козметични продукти, която заемаше стабилни позиции на пазара. Сърцето й се сви от мъка. Страшно много й се искаше да потъне в любимата работа, да се наслаждава на успехите, да страда от провалите… Да, в този бизнес има и провали… Но не можеше да го стори. Върху плещите й лежеше трудната задача да изпълни последната воля на Дом.

Създаде компанията колкото сама, толкова и с помощта на партньора си Рич Купър. Отначало изпълняваха поръчки по пощата, но твърде скоро се разраснаха и днес „Серенисима“ беше международна корпорация с филиали навсякъде по света. Изискани щандове с нейното име имаше в най-големите универсални магазини на страната — „Барниз“, „Блумингсдейл“, „Бъргдорф“ и „Сакс“. Отскоро влезе в действие и собствена верига от скъпи бутици, пръснати в главните световни столици. Французи, италианци и японци посрещаха продуктите на „Серенисима“ изключително добре. Това даде кураж на Рич, който планираше масова инвазия на германския пазар още до края на годината, а за следващата беше предвидил настъпление и в бившите страни на Източния блок.

Добре, че е Рич, въздъхна в себе си Маргарет. Партньорът й беше поел цялата работа, докато тя водеше битки с Гадняра и поддържаше тесни връзки с Микио Оками — някогашния съюзник на Дом.

Обзавеждането в офиса беше дискретно, скъпо и елегантно. Преобладаваха златистите и размито червените цветове. Мебелите в приемната бяха подбрани лично от Маргарет, която държеше да бъдат преди всичко удобни. По стените бяха окачени стилизирани плакати с лицето на световноизвестен фотомодел, избрана за единствена реклама на компанията. Момичето прие да рекламира продуктите на „Серенисима“ още в самото начало, и лицето й отдавна се беше превърнало в търговска марка на компанията. Възприеха тактиката на „Ланком“ и отказаха да се поддават на бързо променящите се модни тенденции. Това се оказа разумен ход. Независимо от капризите на модата, печалбите на „Серенисима“ се покачваха със стабилните 25% годишно.

Рич я очакваше в заседателната зала — солидно правоъгълно помещение с тежки завеси, чиито стени бяха изцяло заети от махагонови рафтове. В средата имаше масивна маса от тиково дърво във формата на бумеранг. Зад нея беше разположен също така масивен бюфет, върху който имаше кафе машина „Браун“, два термофора за ледена вода и бутилка самбука 1 1 Вид италианско питие, подобно на мастиката. — Б.пр. . Долната част на бюфета криеше малък, но добре зареден хладилник. От опит бяха разбрали, че съдържанието му върши добра работа, особено когато заседанията по обсъждане на новите проекти се проточваха до малките часове на нощта.

Рич скочи на крака, а Маргарет хвърли кратък поглед на бодигарда си, който остана пред двойната врата. Често се питаше дали ще дойде време да се придвижва без горила зад гърба си.

— Bella! — възкликна Рич, разтвори ръце и я разцелува по двете бузи, съвсем по европейски. — Колко отдавна не сме се виждали! Вече си мислех, че си пропаднала вдън земя! Така ми писна да си говоря с телефонния ти секретар, че онзи ден изплюх една малина отгоре му!

— Зная — усмихна се Маргарет. — Актът ти е напълно документиран. Съжалявам, че те карам да ме чакаш, но…

— Да, да — вдигна ръце той. — Пак си имала проблеми с Франси!

Това беше историята за прикритие, която си беше избрала. Защото, подобно на най-добрите лъжи, в нея имаше и зрънце истина. Изпаднала в дълбока депресия от постоянните кавги между Маргарет и Тони Д., тийнейджърката Франси откри утеха в Лю Кроукър — бивш полицай от Централното управление на нюйоркската полиция и близък приятел на Никълъс Линеър. Страдаща от рядката болест булимия, Франси продължаваше да кипи от гняв срещу своите родители, но благотворното влияние на Кроукър вече започваше да се усеща. Момичето обожаваше Кроукър толкова страстно, че Маргарет изпитваше кратки пристъпи на ревност. Тя самата обичаше Кроукър, но любовта й беше тъжна и безнадеждна, тъй като Лю не правеше компромиси с понятията си за добро и зло. Но хармоничните му отношения с Франси бяха на моменти така влудяващи, че Маргарет плачеше дори по време на сън. Копнееше да има подобни отношения с дъщеря си, но силно се съмняваше, че това някога ще стане.

— Тя наистина е по-добре, Рич — отвърна на глас Маргарет и се настани в едно от креслата.