Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Все пак що за човек е този Микио Комото?

Джейк предпочиташе да не прави предположения, тъй като само след минута щеше да узнае точния отговор на този въпрос.

Спокойствието ще ти даде всичко, което трябва да знаеш за победата , беше казал Фо Саан. Тези думи блеснаха в съзнанието на Джейк с ослепителна сила, той започна да си ги повтаря като заклинание.

В далечината нещо прошумоля, после звукът се устреми към него с ужасяваща бързина. Улавяше го с двете уши едновременно, а това означаваше само едно: стрелата лети точно срещу лицето му.

Тик-так, тик-так… Чучелото леко се полюшваше. Той отбелязваше движението му чрез светлината и мрака. По-светло, по-тъмно… Миг на равновесие… Ако стрелата улучи по-светлия миг, с него е свършено.

Тик-так…

По-светло, по-тъмно…

Бум!

Пълен мрак. Джейк усети как мишената политна към носа му. Отвори очи и бавно фокусира погледа си. Върхът на третата стрела стърчеше между предишните два… Попадение в десетката!

Изминаха няколко безкрайно дълги мига, преди чучелото да се отмести от лицето му. Когато това най-сетне стана, пред него не беше Тоши.

— Може би наказанието е достатъчно за извършените престъпления — промълви Микио Комото.

— Ако съм извършил някакви престъпления, сторил съм го от отчаяние — дрезгаво отвърна Джейк. — Ничиреншу държеше жена ми. Трябваше да науча къде са. По тази причина изиграх номера със саракина. Исках да се добера до вас… С надеждата, че ще ми помогнете.

— Нови лъжи — хладно установи Комото. — Какво общо с Ничиреншу може да има итеки като теб?

— Искам главата му. Жена ми е мъртва. Загина под Сабята, снощи…

— Тцуруги? — изненадано го погледна Комото. — Бил си на Тцуруги по време на буря?

— Да — кимна Джейк. — И открих скривалището на Ничиреншу.

— Промъкваш се в дома ми и нападаш хората ми — процеди Комото. — Ето какво си направил. Затова не искам да слушам повече варварските ти лъжи! — масивното му тяло започна да се извръща.

— Бедният генерал не желае да чуе информация, която може би ще спаси живота му.

— Кой си ти, че си позволяваш да говориш за делата на пълководците? — гневно попита Комото и се изплю с открито отвращение.

— Зная, че добрият пълководец трябва да използва всички налични средства за постигане на крайната победа.

— Какви ги дрънкаш? — опасно присви очи Комото.

— Убих Кей Кисан пред очите на Ничиреншу.

— Думи! — отсече японецът. — Думи и нищо друго!

— Дай ми възможност да ти предоставя и доказателства.

Комото стоеше напълно неподвижен с очевидното желание да прикрие обзелото го напрежение. Беше достатъчно умен да разбере, че е бил надхитрен. Сега вече беше длъжен да удовлетвори молбата на Джейк — в противен случаи би показал крайно невъзпитание.

— Отвържи итеки! — подвикна към Тоши той.

— Слушам, оябун.

Комото изчака падането на възлите.

— Дай го насам.

Спря в противоположния край на стрелбището и се обърна с лице към Джейк.

— Сега ще ми покажеш на какво си способен. Кей Кисан може да бъде победен само от самурай. Само самурай може да проникне в къщата за „О-хенро“ под носа на Ничиреншу.

Джейк пристъпи към пирамидата и започна да си избира лък. Тоши понечи да го спре, но Комото му направи знак да стои настрана.

— Самураят трябва да има разностранни способности — каза Джейк. — Една от тях е „кюжутцу“. Но това ти е отдавна известно, нали?

Избра си една стрела с раздвоен връх и се прицели в мишената.

— Ще разрешиш ли на Тоши-сан да я разклати?

Убеден, че чужденецът блъфира, Комото даде знак на боеца си да изпълни желанието му.

— Но, оябун…

— Мислиш, че не съм способен да се защитя? — леко повиши глас Комото. — Направи каквото ти казах, после се върни тук — извърна се към Джейк и подхвърли: — Да улучиш от това разстояние, при това без светлина, е добро постижение за ученик на някой от опитните сенсеи… Но дори и най-добрият ученик не би могъл да победи Кей Кисан. Затова трябва да си сложиш превръзката… — Парче черен плат се появи в протегнатата му ръка.

Джейк пое превръзката в момента, в който Тоши се върна обратно. Прецени размера на предизвикателството, после отвърна:

— Ясно е, че ти самият си сенсей по „кюжутцу“, оябун. Искам да ти задам един въпрос: можеш ли да се изправиш в единичен двубой с човек като Кей Кисан?

— Разбира се — отвърна Комото. — Не се ли срамуваш от невежеството, което проявяваш, итеки?

— Следователно няма да се задоволиш с умение, което да отстъпва на твоето, нали? — продължи Джейк, без да обръща внимание на забележката му.