Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Дейвид Ох се наведе още по-ниско, очите му внимателно опипваха чиниите. Най-добро място за началото на всяко разследване са мазните петна. Особено когато става въпрос за храна. Извади от джоба си ролка широки лепенки, откъсна две приблизително еднакви парчета и внимателно ги залепи върху ръбовете на най-горните чинии в купчината.

Преброи до тридесет, после бавно започна да ги отлепя. Особено важно беше да движи ръката си плавно, в противен случай имаше опасност да нагърчи лентата. Приключил с тази деликатна операция, той извади визитна картичка и залепи лепенките за обратната й страна, бяла и чиста като сняг. Върна се до прозореца и започна да изследва работата си. Под прозрачната повърхностна лентата се виждаха два великолепни пръстови отпечатъка.

Пъхна картичката в джоба си и тръгна към вратата. Сигурно нищо няма да излезе от това, въздъхна в себе си той. В същото време имаше силното предчувствие, че е на прага на важни разкрития.

— Майната им на всичките ни гадни врагове! — изръмжа той, обърнал се за последен път към празните стаи.

Ухилен до уши, Тоши пристъпи да издърпа пронизаното „марумоно“. Стрелата на Комото проби чучелото с огромна сила и го закова за стеблото на кедъра, на сантиметри от лицето на Джейк. Долната част на мишената ожули бузата и ухото му.

Тоши протегна ръка и попипа задните части на панталона му.

— Още ли не си се подмокрил, смели итеки? — изръмжа подигравателно той. — Не си? Е, имаме достатъчно време да ти покажем, че наистина си варварин! — отдръпна се назад и отново разклати чучелото. Забитата в зеблото стрела увеличи теглото му, диапазонът на разклащането видимо се намали и едва се показваше от двете страни на лицето на Джейк.

Мрак. Нощта го обвиваше с душното си покривало, от земята се излъчваше топлина. Босите пръсти на краката му усетиха първите капчици хладна роса. Тик-так, тик-так… Тежкото махало се поклащаше пред очите му.

Тишина. Джейк си представи как водите на Южнокитайско море покорно лижат краката му. Спомни си за Фо Саан, неволно се запита дали няма да се окаже, че наученото от него е една голяма илюзия. В дъното на съзнанието му проблесна ужас. Ако всичко е илюзия, той ще се окаже на прага на колапса, обладан от животински страх. Вече усещаше лепкавите му пипала…

Гневно бръмчене прогони тишината на нощта. Едва успя да си поеме дъх, тялото му се напрегна до крайност и това го разтревожи. Пипалата на страха! Промъкваха се дълбоко в съзнанието му, опитваха се да разбият илюзиите. Може би изобщо не разчита на сигурността им… „Престани, заповяда си той. Дишай дълбоко! Дишай!“

Не беше лесно, особено пред очите на бръмчащата в мрака смърт, летяща неумолимо към него.

Бум!

Като пистолетен изстрел. Миг преди това усети лекото раздвижване на въздуха. Полъхът на смъртта…

Чучелото влезе в болезнено съприкосновение с дясното му ухо. В средата му вече стърчаха две стрели. Беше убеден, че върхът на втората мина на милиметър от скулата му. Усети ситните капчици пот подмишниците и долната част на гърба си.

Някой се смееше. В полезрението му се появи ухилената физиономия на Тоши, който издърпа мишената към себе си.

— Гореща нощ, а? — изсмя се отново той.

Джейк примигна, тъй като солената пот започна да дразни очите му. Тоши отново попипа панталона му и този път не можа да скрие разочарованието си:

— Пот, итеки…

Джейк усети бавното приближаване на Комото! В лявата си ръка държеше дълъг лък, очите му безстрастно наблюдаваха лицето на Джейк. Не каза нито дума, докато Тоши проверяваше възлите на ръцете и краката му.

После пристъпи още крачка напред и протегна ръка:

— Този път ще използвам това… — между пръстите му се полюшваше памучна превръзка за очи.

Обърна се и тръгна към позицията за стрелба.

— Това е хубаво — промърмори Тоши и отново разклати брезентовото „марумоно“. Чучелото вече беше толкова тежко, че се клатеше бавно, едва прикривайки лицето на Джейк.

Джейк направи опит да не концентрира вниманието си върху двамата японци, очите му се насочиха към назъбените върхове на стрелите, които стърчаха от „марумоно“. Бяха толкова близо, че ако протегнеше врат, положително би ги докоснал с носа си.

Даде си сметка, че животът му е изцяло в ръцете на оябуна. Може би точно това е целта на цялото представление. Урок по унижение. Демонстрация на сила. Джейк знаеше, че животът му лежи в дланта на Микио Комото. Но го знаеше още в мига, в който се появи на прага на дома му. Сега идваше часът на истината.