Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Възможен достъп до информация „Събота“

Едва тук намери това, което търсеше.

Матас Сандинар умира вследствие инжектирана отрова.

Датата на събитието беше точно три дни след провала на операцията му. Столингс застина на място, очите му объркано гледаха екрана на терминала. Вестниците широко отразиха смъртта на Сандинар, който беше президент на страната. Като нейна причина се сочеше масивен инфаркт на миокарда. Сърдечен удар. Откъде се появи тази отрова?

Столингс потъна в дълбок размисъл. Сандинар беше отявлен враг на Карло Гуерера — човека, когото трябваше да премахне. След смъртта на Сандинар беше отбелязано рязко нарастване както на влиянието на Гуерера, така и на числеността на бунтовническата му армия. Едва шест месеца по-късно Столингс се върна в Гватемала и успя да го ликвидира.

Зае се да анализира цялата информация за КВР, която се съдържаше в това ниво. Откри Ангола, отново със забележка под линия. Потърси Ливан, не го намери и набра кода за последното ниво.

Възможен достъп до информация „Неделя“

Буквите изскачаха като коркови тапи върху синята повърхност на терминала:

Шошо Мтуба умира от задушаване вследствие счупване на хрущялите на ларинкса.

Датата на събитието беше точно една седмица след операцията на Столингс. Официалната причина за смъртта на Мтуба, публикувана в печата, беше съвсем различна: падане от кон, който неочаквано се изправил на задните си крака, подплашен от змия.

И тук, по подобие на Гватемала, Мтуба беше генералът, водач на опозицията срещу официалната власт, именно него трябваше да ликвидира Столингс. Макар и незначителна част от задачите му, тези две операции бяха документирани така, сякаш са дело на самата Агенция. Нещо, което беше напълно изключено. Да се издаде заповед за отстраняването на Сандинар и Мтуба влизаше в разрез не само с методите на Агенцията, но и с официалната политика на Съединените щати.

Пред очите му отново изплуваха руснаците, пъплещи по могъщата снага на Сабята, в съзнанието му отново се появи конят без ездач от кошмарния сън. Тръсна глава и продължи проучването.

И стигна до Ливан. Беше погребан сред тонове второстепенна информация — като диамант в калта. Ако Столингс не притежаваше вроден интерес към многобройните начини за съхраняване на електронна информация, той положително не би стигнал до Ливан.

Веднага си зададе въпроса защо тази информация се пази на свръхсекретно ниво. Доколкото знаеше, операцията беше съвсем рутинна. Да, наистина откри екипа на КВР подир себе си. Но след Гватемала вече беше нащрек и руснаците не успяха да го изненадат.

Подготви номер, взет от любимия арсенал на руснаците — дезинформацията. И го осъществи блестящо. Докато екипът на КВР го очакваше на мястото на предполагаемата среща с помощниците му, той беше на другия край на града и спокойно монтираше оптическия мерник на пушката си. После, само с един изстрел от сто метра, пръсна черепа на Мохамед Ал-Касар. Задачата беше изпълнена. Ликвидиран беше един от най-опасните терористки лидери в Близкия изток с ярко изразена просъветска ориентация. Цялата операция, включително пристигането и заминаването на Столингс, продължи някакви си тридесет и шест часа. Как ти харесва това, генерал Воркута?

Но защо ливанската операция е тук, в седмото и най-секретно ниво?

Откри отговор на този въпрос след още няколко часа тежък труд. Беше хитро скрит в спомагателен файл — още един от електронните трикове. Това беше най-секретното ниво на паметта и нямаше къде другаде да го скрият…

Мохамед Ал-Касар е ликвидиран според инструкциите.

Следваше точната дата на събитието.

Причина — двоен агент, работил за Тимъти Лейн.

Очите на Столингс едва не изскочиха от орбитите си. Не! Това не може да бъде! Тимъти Лейн е директорът на ЦРУ!

По челото му избиха капчици студена пот. С треперещи пръсти набра отново кода на ливанския файл. Господи, нима съм ликвидирал наш агент?! Как е възможно това?! Насочи вниманието си към края на информацията, но тя изведнъж, насред дума, прекъсваше. Набра кода още веднъж, но без резултат. Екранът остана празен.

После, припомнил си основните инструкции, той натисна клавиша с надпис:

Контрол.

Върху екрана се изписа следният текст:

Останалата част от този файл е строго поверителна, достъпна единствено за Директора на Агенцията. Използвайте достъпен код за „Яху“.

Какво, в името на Бога, означава това „яху“, запита се Столингс.