Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Столингс затвори очи и извика в съзнанието си дългата поредица от секретни кодове, които трябваше да му осигурят достъп до най-ревниво пазените тайни в паметта на компютъра.

Пред очите му изплува жребецът без ездач, после мястото му зае фигурата на Мариана Мейрък, просната върху мократа скала. Пръстът му отново се уви около спусъка. Един изстрел, после втори, трети… Шумът почти се сля с грохота на бурята. Видя как тялото й полита в бездната, успя да зърне дори изненадата в широко отворените й очи…

После я изгуби сред бурята. Вместо нея видя фигурата на Джейк, заплашително насочила се към него. Когато отново обърна поглед към скалата, Мариана вече я нямаше.

Помисли за коня без ездач. За руснаците, поели по склона на Сабята. Каква ирония на съдбата, въздъхна Столингс. Ако Джейк не ги беше елиминирал, Мариана може би щеше да остане жива. Може би…

Конят без ездач. Руснаците. Какво търсеха там, по дяволите? Дали не искаха да се намесят в операцията? Ундерман не каза нищо по този въпрос, макар да разговаряха подробно по пътя от летището до държавното жилище на Столингс в Джорджтаун. Намираше се на улица „С“, само на пряка от Дъмбъртън Оукс, и Столингс изпита силно недоволство от факта, че по-старшият от него Ундерман не се съобразява със свещената му неприкосновеност. Домът си е дом, точка. Никога не работеше в него. Освен това чакаше появата на стюардесата с кестенявата коса…

Столингс отвори очи. На екрана се беше появил надпис:

Възможен достъп до информация „Понеделник“

Компютърът на Агенцията имаше седем нива на секретна информация, като всяко едно от тях носеше името на съответния ден от седмицата. „Понеделник“ съдържаше най-слабо охраняваните данни, докато в „неделя“ се пазеше свръхсекретната информация. Достъпът на служителите до съответните нива съвпадаше с издигането им по служебната стълбица на Агенцията. Столингс беше член на вътрешния съвет от петимата най-високопоставени служители, който се ръководеше лично от президента. Благодарение на това той имаше достъп и до седмото ниво, но никога не му се беше налагало да го използва.

Най-често работеше с „четвъртък“, там решаваше почти всички проблеми, свързани с пряката си оперативна дейност. Сега, след около три часа присъствие на това ниво, той изпита нужда от повече информация. Все още не можеше да разбере на какво се дължеше руското присъствие в Япония.

Облегна се назад и притисна с палци клепачите си. Очите му се дразнеха от фосфоресциращата светлина на екрана.

Въпросът е там, че това не бяха обикновени руснаци, дори и да са били оперативни агенти на КГБ. С тях той беше свикнал, срещаше ги навсякъде по света. Приемаше ги с примирение — както бедняците се примиряват с хлебарките в порутените си жилища. Но тези хора бяха по-особени. Отдел С на КВР, царството на генерал Воркута. Макар да преливаше от чувство за мъжко достойнство и превъзходство, Столингс се беше научил да уважава ума и способностите на тази жена.

През последните две години нейни агенти бяха успели да провалят две от най-важните му операции, трета увисна на косъм. В Ангола, Ливан и… Къде още, по дяволите? А, да — в Гватемала… Винаги изпитваше трудности с тези латиноамерикански държавици, които са като близнаци.

Отлично помнеше ужасяващото спускане по почти непристъпните планински пътища на Гватемала с кола, която би трябвало да бъде бракувана преди десетина години… Това беше първият му сблъсък с агентите на Воркута. Третият обаче, в Ангола, беше най-опасният… Там получи два 38-милиметрови куршума — един в рамото, друг в ръката. А третият свирна на милиметри от черепа му…

Всички бяха изстреляни от агентите на ВКР. От хората на генерал Даниела Воркута.

Столингс бързо се принуди да я уважава. Завъртя стола си към монитора и набра поредния код.

Възможен достъп до информация „Петък“

Пръстите му затичаха по клавиатурата. „Най-добрият начин за опресняване на паметта е аналогията с приключени дела, казваше Ундерман. Днешният ти проблем винаги има връзка с миналото…“

Информация „петък“ съдържаше архивите на тридесет и шест операции. Столингс се въоръжи с търпение и започна да ги проучва една по една. Откри гватемалската операция и свери датите, за да бъде сигурен че е неговата. Информацията беше общо взето рутинна, чак след нея се появи допълнителна забележка, която препоръчваше следващото ниво на секретност. Пръстите му продължаваха да летят по клавишите.