Ерик Лустбадер: Владетелят (Част I)

Беридиън наклони огромната си глава. Розовата светлина на абажура над нея не достигаше до очите, сега повече от всякога приличаше на някаква странна птица.

— Ясно е, че Мейрък е успял да напипа важна информация за Ничиреншу. Сторил го е извън обичайните канали на Агенцията, без… без наше знание, одобрение и подкрепа… — Главата му се завъртя по посока на Ундерман.

— По всичко личи, че е имал отлична възможност да ликвидира Ничиреншу — отбеляза Донован. — А това е една от главните задачи на нашата агенция от пет години насам… Веднага след като стана ясно, че той е един от най-опасните наемни убийци…

— След малко ще се заемем с подробния анализ на провала на Мейрък — рече Беридиън. — Но на този етап не е толкова важно дали оперативният агент е постигнал успех или провал… Без дисциплина не можем да постигнем нищо, абсолютно нищо… Агенцията беше създадена преди петнадесет години с пълната подкрепа на тогавашния президент на Съединените щати. Задачата й е да се бори срещу нарастващия хаос в международните отношения, умишлено предизвикан от враждебни на нашата страна правителства. Зная, че не ви казвам нищо ново. Но може би не знаете, че всеки нов президент получава тримесечен срок за оценка дейността на Агенцията, след което трябва да реши дали тя трябва да продължи. Със задоволство ви съобщавам, че досега нито един от тях не е и помислил да я закрива… Но това си има своята цена. Ние сме най-добрите, но и контролът над нашите операции е особено строг. Дисциплината ни е желязна, тук провалите на ЦРУ са изключени. Не се е налагало да правим чистки и никога няма да се наложи!…

Тази проклета среща в Държавния департамент беше дяволски трудна за президента. За разлика от ЦРУ, което служи на цялата страна, ние сме негово заварено дете. Лично негово… От което следва, че нашите провали рефлектират директно върху него. Той носи персонална отговорност за всяка наша грешка и мога да ви уверя, че в момента едва ли сме в списъка на любимите му организации… А онези от Държавния департамент, естествено, отново са в паника… Особено след не особено приятния диалог с директора на полицията в Токио Ясухиро Танаба. По всичко личи, че неговият човек Хигира е станал случайна жертва на нападението на Мейрък, същото се отнася и за някакъв бизнесмен на име Кисан…

— Никак не бях щастлив от факта, че създавам трудности на президента. Той много се надяваше на реципрочните търговски договори с Япония…

— Във всеки случай Мейрък е нарушил дисциплината, а ние съществуваме единствено благодарение на нея. Това ни позволява да оцелеем при смяната на администрацията във Вашингтон, Хенри… В момента, в който Джейк Мейрък е стъпил на японска земя, той се е откъснал от нас. Сега действа на своя глава и нищо не може да промени този факт.

Ундерман сведе поглед към сплетените си пръсти върху масата и замълча. Защо се чувствам като наказан ученик, запита се той. За миг изпита пристъп на гняв от жестоката и явно несправедлива оценка на Беридиън. Къде останаха многобройните заслуги на Джейк по отношение на Агенцията? Ундерман знаеше, че сега е моментът да вземе отношение, да защити Джейк, напомняйки безпристрастно именно за заслугите му към организацията. Но продължаваше да мълчи. Защо? Дали защото инстинктивно чувстваше, че Донован е прав? Че по някакъв неизвестен на никого начин инцидентът при река Сумчун е променил Джейк завинаги? Че е дълбоко травмиран и това се отразява на ефикасността му като оперативен агент?

Но фактите си бяха факти — Джейк наистина беше нарушил дисциплината. Ундерман нямаше никаква представа за намеренията му до съобщението за провала на нападението, пристигнало в щаба на Агенцията. Проклет да е тоя тип, ядосано въздъхна Ундерман. Ако беше споделил намеренията си с мен, положително щях да му осигуря някаква допълнителна подкрепа! А сега съм с вързани ръце, нищо не мога да направя…

Какво в действителност се беше случило там, край река Сумчун? Дали загубата на четирима и тежката контузия на пети от хората му не беше станала причина за промяната у Джейк? Ундерман си спомни доклада му по случая. Всъщност това не беше никакъв доклад, тъй като му беше трудно дори да го накара да си отвори устата. В крайна сметка май получих само фрагменти от инцидента, тежко въздъхна Ундерман.

— Да обърнем внимание на Ничиреншу — промълви Беридиън и Ундерман разбра, че времето за защита на Джейк е отминало. — Хенри, имаме ли информация за това, което му се е случило след експлозията?