Ерик Лустбадер: Владетелят (Част I)

— Не — отвърна Ундерман и се запита какво ли ще стане с Джейк, в случай че бъде отстранен от Агенцията. За себе си беше сигурен, че в подобна ситуация ще заприлича на лодка без кормило, дали същото важи и за Джейк? — Веднага след получаването на кодираното съобщение наредих спешното изпращане на екип от Хонконг — най-близката ни база до Япония. Един от групата на Мейрък успял да го измъкне навън, преди да умре. После, поради невъзможност да направят друго, всички се върнали в Колуун.

— Пет души — поклати глава Беридиън. — Списъкът става прекалено дълъг. Господи, този Ничиреншу е истинска кланица на два крака!

— Въпреки това задачата по неговото премахване трябва да бъде възложена на Джейк — промърмори Столингс. — Само той е в състояние да се справи с него.

— Какво искаш да кажеш? — попита Беридиън.

— „Хуо иян“… Цялата маневра е била като едно могъщо „уей ки“… Съвсем в стила на Джейк.

— Какво е „уей ки“?

— Китайска игра на военна стратегия — отвърна Столингс, доволен, че е на познат терен. — Японците я наричат „Го“…

— Игра ли? — намръщи сет Беридиън. — Я стига! Съвсем не ми е до игри!

— За разлика от нашите игри, „уей ки“ набляга силно на философията — не му обърна внимание Столингс. — Стратегията на играча отговаря доста точно на възгледите му за живота…

— А какви са житейските възгледи на Джейк Мейрък според тази игра, Столингс? — пожела да узнае Беридиън.

— Нападението е било извършено в стил „хуо иян“, в превод — „подвижно око“. В играта това „око“ се създава, когато плочките на играча обкръжават даден сектор от дъската. Осигуряват защитата му и се насочват към други сектори. Противникът не може да сложи нито една от своите плочки в това „око“. Обкръжена отвсякъде, тя бързо ще бъде елиминирана…

Но! — показалецът на Столингс многозначително се вдигна: — „Окото“ може да се използва и за офанзивни действия. В този случай то се нарича „хуа иян“. Именно такава е била стратегията на Джейк.

— Която обаче се провали — вметна Беридиън.

— Очевидно са го надиграли — кимна Столингс и сви рамене: — Жалко…

Грубото лице на Ундерман беше намръщено.

— Имаме по-належащ проблем — промърмори той, изчака да получи вниманието на присъстващите и тихо рече: — Изчезнала е Мариана, жената на Джейк Мейрък…

Настъпи кратка, но напрегната тишина. После стаята се изпълни от разтревожения баритон на Беридиън:

— Какво искаш да кажеш, по дяволите? Как така е изчезнала?

— Най-добре да ни разкажеш всичко отначало, Хенри — спокойно добави Донован.

— В нощта на нападението Мариана Мейрък е била в дома си в Хонконг — започна Ундерман. — В 5,57 часа местно време е бил засечен телефонен разговор в апартамента на Мейрък. Това е станало благодарение системата за автоматично наблюдение на Донован, която функционира в квартирите на всички активни агенти…

Международен или местен? — пожела да узнае Беридиън.

— Международен. Както знаете, САН проследява, без да записва. Ето защо ние можем да проследим откъде се осъществява даден разговор, но не знаем кой се обажда и какво е съдържанието му.

— Продължавай — промърмори Беридиън.

— Позвъняването е било от Япония, по-точно от Токио.

— Мейрък? — Беридиън очевидно имаше предвид Джейк като автор на телефонното обаждане.

— Това е най-близко до ума, разбира се — кимна Ундерман. — Но в случая не е така. Според плановете на операцията в 5,57 часа Джейк и членовете на неговия „дантай“ са били във въздуха, а от там връзка е била невъзможна. Всичко, което знаем, е, че петнадесет минути след този разговор Мариана Мейрък е заминала.

— Къде? — попита Донован.

— Успяхме да я проследим до Токио.

— Тя или Джейк имат ли познати там? — попита Беридиън.

— Джейк има известни контакти, но всички са на делова основа — отвърна Ундерман. — Доколкото сме осведомени, Мариана не познава никого. Нито в Токио, нито въобще в Япония.

— Колко сериозно е всичко това? — изграчи Беридиън.

— Достатъчно сериозно.

В стаята без прозорци стана тихо. Искрящите тъмни зеници на Беридиън сякаш искаха да пробият лицето на Ундерман.

— Разполагаш ли с повече подробности за този телефонен разговор, Хенри?

— Специалистите работят по въпроса. Както Роджърс знае, в системата са включени още една-две „дървеници“. Чрез тях можем да се концентрираме върху района, откъдето е проведен разговорът, а с малко повече късмет — дори да открием номера.