Ерик Лустбадер: Владетелят (Част I)

Този човек беше облечен в черно кимоно, двата въглена на мястото на очите светеха като фенери върху слабото лице. Самото лице беше триъгълно, със забележително правилни черти, вратът беше по женски издължен, ушите — малки и изящни. Синкавочерната коса беше сплетена в старомодна прическа.

— Ничиреншу!

Това възклицание се изтръгна неволно от устата на Джейк, той просто не беше в състояние да го сдържи. Сърцето болезнено подскочи в гърдите му, устата му изведнъж пресъхна. Така се беше почувствал преди много години, когато още като момче беше отишъл да гледа „Ужасът на Дракула“ в един от централните кинотеатри на Хонконг. Ясно помнеше случката край реката Сумчун, душата му неволно потръпна от страх.

После улови лекото движение в кимоното на Ничиреншу и скочи напред с вдигната над главата катана. Но пред Ничиреншу изведнъж се изпречи Кисан, десният му юмрук се протегна напред. Джейк се вслуша в шестото си чувство и светкавично промени посоката на удара си. Пръстите на Кисан вече бяха започнали да се разтварят като листенцата на отровно цвете.

Оглушителният боен вик „киай“ стресна онези от присъстващите, които не бяха подготвени за него. Но Джейк не беше сред тях. Той знаеше колко смъртоносно е оръжието, сгушено в дланта на оябуна. В момента, в който металните брънки свирнаха към лицето му, той леко премести острието на катаната и тежестта на бойната верига „манрикигусари“ се уви около него. Но още преди да протегне свободната си ръка към нея, Кисан прибегна до „какоиучи“ — рязко завъртане на китката, и веригата остана в ръцете му.

В следващия момент оябунът вече се носеше в атака, прибягвайки до „сукуиучи“ — вертикално движение във формата на осмица, чрез което трябваше да проникне през защитата на Джейк. Нападението беше толкова стремително, че Джейк се принуди да отстъпи крачка встрани и да контрира с дългата сабя. Кисан блокира отвесния удар, събра юмруци в позицията „йодан-юки“ и ги насочи за смъртоносен удар в очите на противника.

Джейк успя да разгадае намеренията му и блокира удара с дясното си рамо. Острите като бръснач брънки на веригата се плъзнаха по кожата му, оставяйки кървави следи. В същия миг катаната му се стовари от горе на долу върху дясното рамо на Кисан, прониквайки чак до ребрата.

Главатарят на гангстерите се олюля и започна да се смъква на колене, но очите му продължаваха неустрашимо да блестят. Джейк не беше сигурен колко дълбока е раната на противника и започна да издърпва острието за втори удар. В същия момент пространството зад Кисан оживя, в стаята се разнесе нечовешки вик. Ако Джейк не беше насочил цялото си внимание към оябуна в краката си, може би щеше да има повече време за реакция. Сега единственото нещо, което усети, беше свистенето на някакъв сферичен предмет към главата си.

Нададе остър вик към хората си, после действителността изчезна и се превърна в кошмар. Вече не беше в състояние да вижда ясно, пред очите му летяха отделни фрагменти — неясни и зацапани като пастелна рисунка.

Манди го сграбчи и започна да го дърпа назад. Джейк усети топлината на тялото му, сигурността, която се излъчваше от него. Очите му неволно попаднаха на останалите хора в стаята, вече далеч от него — чак в противоположния ъгъл. Бяха японци, сред тях имаше и една жена. Усети остро разместването в хода на времето, нещо не беше наред. После пред очите му се вдигна ръка в кимоно, широкият ръкав закри като завеса лицето на жената…

Въздухът изведнъж стана жълтеникавобял и започна да се издува като огромен балон. В ушите му екна пронизителен, труден за понасяне вик. Стените оживяха и тръгнаха насреща му, таванът се пропука като пролетен лед и се стовари отгоре му със смразяващ кръвта трясък.

Чудовищната детонация залепи тялото на Манди за неговото и двамата се стовариха на пода със страшна сила.

Проклинайки Ничиреншу, Джейк започна да потъва в черната бездна на безкрайната болка. Имаше чувството, че цялата сграда се е срутила върху главата му.

— Дай я на екрана!

Огромната цветна снимка — два на три метра, бавно изплува на бялото платно. Беше зърнеста от прекомерното увеличение, но лицето на мъжа излъчваше силата на тигър, уловен в момент на скок. Косата му беше черна и къдрава, челото — високо и интелигентно. Такива бяха и кафявите очи, скрити зад полуспуснатите клепачи. Безупречната линия на брадичката намекваше за агресивност, високите скули подчертаваха още повече дълбоко разположените очи.