Ерик Лустбадер: Владетелят (Част I)

Шен Ли, въздъхна в себе си той и отново я погледна. В превод името й означаваше „Победа“.

Най-сетне дългата събота свърши. Зи-лин изпрати момичето до къщата на своите приятели и се прибра у дома. Атена го чакаше на прага с важна новина — беше бременна.

Дълго време Атена не подозираше нищо. Знаеше, че съпругът й върши важна и едновременно с това секретна услуга на Андрю Сойър. Но нищо повече.

По време на бременността си продължи да изучава китайската история, политика и култура. Зи-лин направи няколко опита да я запознае с основните концепции на будизма, но тя прояви неразбиране към скритите внушения на тази изтънчена религия. Далеч повече се интересуваше от археологията — голямата страст на семейството й.

Събра малък екип и започна разкопки в северозападните покрайнини на Шанхай, близо до Стария град. На шестия месец от бременността съкрати престоя си там от шест на три часа дневно, но го стори неохотно, отстъпвайки пред настояванията на Зи-лин. На седмия той каза, че е време да се откаже от всякакви подобни разходки. По това време вече имаше достатъчно изкопани старини, които да запълват времето й между стените на къщата.

Атена не почувства никакво охладняване от страна на Зи-лин, въпреки видимото нарастване на корема й. Не усещаше липсата на вътрешна връзка помежду им просто защото не подозираше за съществуването на подобен вид близост. Това не се дължеше на личните й недостатъци, а по-скоро на начина, по който е била възпитана.

За своя чест Зи-лин направи всичко, което беше по силите му. Но всичките му опити да обясни вътрешните връзки между хора, изповядващи будизма, бяха осъдени на провал. Атена беше в състояние да обхване целия свят в своя мироглед и това беше достатъчно постижение за един „гуай лох“, но въпреки това не можеше да разбере и оцени уединението и сливането на индивида с Вселената — най-важната съставна част от философския мироглед на източните народи.

Той не престана да я обича поради този факт. Просто не можеше да я обича толкова пълно, колкото му се искаше. Или колкото се нуждаеше…

Атена усети раздвижването на силите, които я заобикалят. Не знаеше какво става, но почувства, че атмосферата се променя. Отначало отдаде всичко на бременността си. Бебето в утробата й се развиваше добре, беше живо и изключително активно. С приближаването на раждането тялото й започна да се променя. Вече нищо не й изглеждаше както преди.

Кога и защо започна да подозира, че нещо не е наред със самия Зи-лин, тя не беше в състояние да определи. Беше прекалено ангажирана с новия живот в утробата си, с промените в собственото й битие. Вече не можеше да изпълва дългите часове на деня с изследване на старини, все по-често се улавяше да мисли за бъдещето. Стана раздразнителна, започна да живее с чувството, че всички заговорничат срещу нея. — Започна да подозира Зи-лин.

Отначало не знаеше точно в какво. Имаше чувството, че вече не го разбира така, както в първите дни на тяхната връзка. Все по-често си спомняше за онзи слънчев неделен ден в гробището. Усещаше как топлите лъчи на слънцето галят лицето й, чуваше сладката песен на птичките, потъваше в очите на Зи-лин. Но тези спомени някак подсилваха сегашните й подозрения.

Искаше непрекъснато да е до него, започна да страда от отсъствията му. В такива мигове ръцете й покриваха издутия корем, сякаш искаше да предпази неродената рожба от бягството на съпруга си. Изтръпваше от ужас при мисълта, че той ще ги напусне. Не можеше да си представи, че ще остане сама с детето си в огромния мравуняк, наречен Китай. Още повече в навечерието на страшна война…

Затваряше очи и започваше да диша дълбоко и равномерно. Какво ми става, по дяволите, питаше се в такива моменти тя. Зи-лин ме обича, положително ще обича и детето. Къде ли може да отиде? С тези мисли обикновено заспиваше.

Зи-лин, от своя страна, не изпитваше никакви угризения от връзката си с Шен Ли. По онова време в Китай беше нещо съвсем нормално човек да си има любовница. Но по-важното беше, че тази връзка не го отчуждаваше от Атена и малкия му син, наречен Джейк на името на дядо й. Дори напротив — благодарение на факта, че получаваше отклик на онази част от същността си, която беше недостъпна за Атена, той стана по-спокоен, по-жив и по-щастлив човек.

След като Шен Ли стана негова любовница и се превърна в част от живота му, той постепенно престана да се страхува от Атена. Престана да изпитва чувството, че губи нещо скъпо при всяко съвкупление с нея. Защото онова, което му отнемаше любовта към „гуай лох“, получаваше обратно от предаността на Шен Ли.