Ерик Лустбадер: Владетелят (Част I)

— Дори от такива трудни ситуации се намира изход — каза на глас той. — Всичко е въпрос на преговори. И, разбира се, на пари.

— Не разполагам с достатъчно пари, вуйчо.

— Нито пък с опит да водиш преговори от този вид. Предлагам да бъдеш с мен на всички срещи. Присъствието ти ще бъде онзи признак на унижение, който ще радва нашите противници. Жиу Хи-мин положително ще захапе тази въдица. Ще има чувството, че държи баща ти в ръцете си…

— Това не бива да се допуска, вуйчо!

— И няма да се допусне, Андрю. В това отношение можеш да бъдеш спокоен. Аз ще водя преговорите с Жиу Хи-мин, а междувременно ти ще събираш безценна информация за тях. Но… — показалецът на Зи-лин предупредително се вдигна: — Такива уроци струват скъпо!

— Ще ти платя каквото…

Вдигнатата ръка на Зи-лин го накара да млъкне.

— Никога не използвай такива груби похвати в бизнеса, Андрю! Още повече че аз не искам пари. По-скоро ще ти поискам малък залог…

— Готов съм на всичко, вуйчо.

— Не на всичко, момчето ми — усмихна се Зи-лин. — Не забравяй, че трябва да мислиш преди всичко за „Сойър & синове“.

Андрю кимна с глава.

— Залогът е насочен към бъдещи услуги. Може би ще настъпи време, когато аз ще имам нужда от помощта ти. Пряко или чрез посредник. Ще го познаеш по втората част от един сувенир, който ще ти подаря. Видиш ли го, трябва да си спомниш за настоящия разговор и да изпълниш желанието ми.

— Каквото и да е то, вуйчо?

— Каквото и да е то, Андрю.

— Да бъде както желаеш, вуйчо — поклони се дълбоко младежът. — Заклевам се в честта си на бъдещ тайпан, заклевам се в честта на дедите си!

„Нека боговете ми бъдат свидетели, че ще превърна този младеж в един от най-великите тайпани, които е познавал Китай, въздъхна в себе си Зи-лин. Свързан съм с него толкова тясно, колкото и той с мен. Благодарение на заслепението му получавам възможност да изляза от бездействието, което заплашва да ме унищожи. С помощта на всички богове — малки и големи, той изгради моста, който ще ме свърже със Запада!

Велики Буда! Може би най-накрая ще се осъществи мечтата ми да стана Небесен пазител на Китай! Днес поставям началото на дългата битка за измъкване на тази страна от калта, натикана там както от собствената си глупост, така и от коварството на «чуждестранните дяволи»!“

Жиу Хи-мин беше огромен мъж с груби черти на лицето и черни като копчета очи. Поведението му беше предизвикателно, опитите му да извади Зи-лин от равновесие — постоянни.

В крайна сметка обаче не можа да скрие дълбокия традиционализъм на възгледите си от внимателното око на Зи-лин. Луанхуа — момичето, забременяло от Андрю, все пак беше негова дъщеря, част от плътта му. И това предизвикваше огромния му гняв. В крайна сметка тя все пак беше само дъщеря и това автоматически я превръщаше в нещо тривиално. Далеч по-важни за него бяха синовете му — хората, които щяха да продължат рода.

Зи-лин предвидливо беше потърсил и открил китайско семейство, което с радост се съгласи да ожени сина си за момиче от известната фамилия Жиу. Богатството на тези хора беше напълно достатъчно, за да прогони подозренията на Жиу Хи-мин и да го накара да въздъхне от облекчение. Защото на практика, въпреки богатството и известността на фамилията Сойър, той никога не би позволил на дъщеря си да се омъжи за един „гуай лох“. Естествено, мислейки за дългосрочните си цели, Зи-лин пропусна да запознае Андрю с този факт. Но нещата с Жиу Хи-мин стояха точно така — той ненавиждаше чужденците толкова дълбоко, че дори богатството и влиянието на един бъдещ тайпан не биха го принудили да направи компромис. Беше му достатъчно противно да върши бизнес с проклетите чужденци всеки ден, едва ли би допуснал мисълта, че трябва и да се сродява с тях. Вземаше парите им и това беше единственият начин да сдържа гнева и презрението си. Но да допусне един „гуай лох“ в семейството си? Никога!

Жиу Хи-мин разглеждаше „гуай лох“ не само като варвари, но и като пеленачета по отношение на културата. Китайската нация притежава културни традиции от четири хиляди години, какво са в сравнение с тях някакви си двеста-триста? Не, той не искаше дори да чува за такива варвари!

В замяна на това твърде много искаше складовете в Хуан Чен.

На четвъртия ден от преговорите той най-сетне показа признаци на смекчаване в твърдата си позиция. В стаята се появи младо момиче, в ръцете си държеше табличка с жасминов чай. Беше на не повече от двадесет, година-две по-възрастна от Лианхуа.