Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

В черните очи се появи бясна, смъртоносна омраза.

— Аз съм Ничиреншу! Аз съм твоята смърт!

Столингс замаяно гледаше как дългите кървавочервени нокти прекосяват разстоянието, което ги разделяше. В момента, в който се забиха в плътта му, той затвори очи и остана така, докато тялото му престана да усеща каквото и да било.

Зи-лин най-ясно си спомняше плъховете. И вонята. В мрачната дупка властваха плъховете, цвъртенето им не спираше нито за миг.

След смъртта на Май, той дори не помисли да потърси някой от семейството си. Това означаваше да ги постави под страшна заплаха. Взе Ху Ханмин, единствения си близък човек, двамата предпазливо се насочиха към задния вход на Бартън Сойър. Никой в града не знаеше за деловите му контакти с американския тайпан.

Сойър прояви лоялност към негласния си партньор. Пое двамата бегълци и ги поведе през лабиринта от тесни улички, опасващи Бунда. Най-накрая стигнаха до един от многобройните му складове, отвориха вратата и внимателно си запробиваха път сред струпаните на купчина 20-килограмови чували с опиум и дървени каси с друга стока.

Дневната горещина и влагата втечняваха пресованите пити опиум, чувалите започваха да прокапват. Малкият свят на Зи-лин се напояваше с болезнено сладка воня.

Един от кулитата на Сойър им носеше храна два пъти дневно. Чувалчето на рамото му изглеждаше точно като останалите, а появата му съвпадаше с най-голямото оживление в склада. Зи-лин и Ху се нахвърляха алчно върху храната и особено върху водата. Това беше единственият им контакт с външния свят и те се възползваха от него колкото могат.

Бартън Сойър не се появи нито веднъж, но често им изпращаше бележки по верния си кули. По този начин ги държеше в течение на събитията. От бележките двамата бегълци научиха кога търсенето им премина апогея си и бавно започна да заглъхва.

Генерал Чан имаше далеч по-сериозни проблеми от търсенето на двама бегълци. От кратките информации на Сойър стана ясно, че ляво настроени лидери на Гуоминдан начело с Ван Джингвей са се отцепили от партията — точно както самият Чан беше постъпил няколко месеца по-рано. Това носеше големи грижи на генерала, всичките му усилия бяха насочени към консолидация на армията и партийния апарат.

И тъй, скоро настъпи денят, в който кулито се появи без обичайното чувалче на рамото. Изправен на прага, той им извика да излизат.

Те бавно пристъпиха към ярката слънчева светлина. Кулито им направи знак да го последват. Прекосиха няколко улици и се озоваха пред офисите на тайпана, който беше организирал богата вечеря в чест на освобождението им. От началото на доброволния им арест бяха изминали почти шест седмици.

Но радостта от освобождението бързо отмина и на нейно място дойде суровата действителност. Отсъствието на Зи-лин от работа беше прекалено продължително, за да му се търси извинение. На мястото му в канцеларията на пристанището вече три седмици работеше друг човек.

Сойър му предложи работа в компанията, но след продължително обмисляне той отказа. Средният брат вече се беше утвърдил на мястото си в хонконгския клон, а Зи-лин не беше от хората, които поставят всичките си яйца в една кошница. Добрият бизнес означава разнообразие — той отдавна беше усвоил това правило.

Същевременно не му се искаше да започне непрестижна работа, лишена от делови връзки в града. Започна да обмисля възможностите, които му се предоставяха, бавно и търпеливо. Парите не бяха проблем, тъй като след инвестициите на Зи-лин и братята му в компанията „Сойър & синове“ бързо започна да възвръща финансовата си стабилност.

Тайпанът се възползва от предложението на Зи-лин за поддръжка на пристанището и се залови за работа. Неговата система се оказа по-ефикасна и икономична от тази, която прилагаше „Матиас Кинг“ в продължение на години. Пристанищната управа беше изключително доволна и отпусна на Сойър три нови транспортни маршрута.

Американецът се възползва по най-добрия начин и от вътрешната информация, която му предоставяше Зи-лин, докато работеше в канцеларията.

Всичко това, комбинирано с равномерните доставки на опиум от най-малкия брат на Зи-лин и постоянните нововъведения на средния брат в южните провинции, доведе до бърз просперитет. В рамките на три години „Сойър & синове“ се издигна от шесто на второ място сред най-големите търговски къщи в Шанхай. Пред тях остана единствено „Матиас Кинг“.