Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Гледам към бъдещето на Китай и това е всичко!

— А семейството ти? — не издържа Тцун, макар че се беше заклел да не повдига този въпрос. Освен всичко друго това беше и проява на лошо възпитание. Но думите сами излетяха от устата му, просто не успя да ги задържи. Трябваше да мисли за Блис, за нейните чувства… — Какво остана от семейството ти? Защо не виждаш какво направи с него?

Мълчание.

Ефирът се изпълни с пукот. Сякаш някъде там, на север, връхлиташе огромен тайфун.

— Здравей, Хенри — промърмори Антъни Беридиън и вдигна глава от отрупаното с бумаги писалище. Според собствените му признания, той се чувстваше най-добре, когато е заобиколен от папки и досиета. Чрез тях управляваше живота на своята Агенция, те бяха най-верните му помощници. — Време ли е вече?

— Даже малко закъсняваме — въздъхна Ундерман. — Зная колко си зает и исках да ти дам повечко време…

Зад гърба на Беридиън се издигаше блестящата грамада на Белия дом, лъчите на следобедното слънце я превръщаха в приказна кула от алабастър. Оттук се виждаха розовите храсти, отрупани с разкошни цветове, но сградата скриваше тълпата туристи, която както винаги напираше да се снима на фона на Овалния кабинет.

— Знаеш ли, не свърших почти никаква работа — уморено се протегна Беридиън. — Непрекъснато си мисля за мерките, които предложихте вие с Роджър… Чувам, че сте сложили видеокамери дори в лекарския кабинет.

— За всеки случай, сър — небрежно отвърна Ундерман.

— За всеки случай, как не! — изръмжа шефът на Агенцията. — Вече не мога дори да се изпикая без някой от охраната да наднича зад гърба ми! Да не говорим за камерите, които следят точно какво съм хванал в ръка! За Бога, човече, дори Айк не са го пазили така по време на войната!

Ундерман се усмихна и пое пръв по коридора със сиви стени.

— Вероятно защото генерал Айзенхауер не е имал противник като Даниела Воркута — тихо отбеляза той.

— Шибаното КВР! — въздъхна с огорчение Беридиън. — Страшно много ми се иска да събера Воркута и Карпов в една килия. Тогава ще видят какво значи да си имат работа с мен! — Докосна с длан стенния панел за личния си асансьор.

— Активизирах Аполо — съобщи Ундерман. — В продължение на години беше дълбоко замразен в Кремъл, но си остана под личното ми разпореждане. Прецених, че положението наближава критичната си точка и вече е време да рискуваме с него.

Беридиън му хвърли кратък изпитателен поглед и пристъпи във вътрешността на кабината. Натисна бутона за спускане и тихо попита:

— Значи жертваме нашата царица за тяхната, а?

— Ако се наложи, сър — сви рамене Ундерман.

— Години наред пазиш Аполо, Хенри… Сигурен ли си, че трябва да го жертваш точно сега?

— Може би няма да се стигне дотам, Антъни. Аполо е изключително изобретателен и може би ще успее да ликвидира Воркута, без да се компрометира…

— Вътре в КВР? — поклати глава Беридиън. — Та той дори не работи в КГБ, Хенри! Рискът ще бъде огромен.

— В момента за нас е по-важна смъртта на Воркута — твърдо отвърна Ундерман. — Далеч по-важна от информациите на Аполо.

— А защо не дойде да се посъветваш с мен?

— Защото със сигурност щеше да ми забраниш да замеся Аполо.

— Изгубим ли Аполо, ние губим най-високопоставения си агент в Русия, Хенри…

— А оставим ли генерал Воркута жива, се обричаме на гибел, Антъни!

Преминаха през двойната проверка на охраната и влязоха в медицинския център. Беридиън влезе в една от кабинките и започна да се съблича.

— И в двата случая ще изгубим нещо ценно — мрачно промърмори той.

Беридиън навлече болничен халат и се качи на леглото. Тялото му потръпна от хлад, лицето му се сви.

— По дяволите! Не могат ли малко да затоплят проклетите си легла?

Миг по-късно се появи лекарката. Кестенявата й коса беше стегната на кок, на устните си имаше дискретно червило и това изчерпваше цялата козметика по лицето й. Високите славянски скули нямаха нужда от изкуствено освежаване. Ундерман неволно сведе поглед към дългите стройни крака, които я отнесоха към леглото на Беридиън.

Прегледът беше рутинен, но задълбочен — очи, нос, гърло, сърце и дробове, кръвно налягане и бъбреци. Очите на Ундерман останаха заковани върху стройните крака, вниманието му особено се изостряше при навеждането на стегнатата фигура. Вероятно играе тенис, заключи той. Също като Донован…

— Общото ви състояние е задоволително — обади се най-накрая лекарката, а Ундерман долови драскането на писалката й върху картона на Беридиън. — Същевременно подозирам началото на лека инфекция, може би грип. Нищо сериозно, но все пак ще ви направя една инжекция с витамини. Няма смисъл да ви забранявам натоварване по време на работа, тъй като едва ли ще ме послушате…