Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Това не е моята част от „фу“. Това парче принадлежи на Ничиреншу. Моята част получих от родителите си. Ти знаеш ли откъде той е получил своята?

— Ако знаех това, щях да знам всичко — поклати глава Блис.

— Ничиреншу и аз… — той замълча и рязко се извърна към прекрасната панорама на града и пристанището. — Безпокои ме фактът, че той притежава част от моето „фу“. Това означава, че между нас има нещо общо — главата му рязко се завъртя, очите му се впиха в лицето й: — Той е тук, в Хонконг. Научих, че често идва насам. И знаеш ли с кого се среща? С Чудесния Сун!

— Който е твой приятел…

— Значи и това знаеш. За кого работиш?

— Аз никога не бих задала подобен въпрос.

— Защото вече знаеш отговора, нали?

— Това няма значение — простичко отвърна тя. — Но не бих те попитала, тъй като това би означавало да те принудя да разкриеш своята тайна… Защо трябва аз да разкривам моята?

— Защото ми обеща. Каза, че ще ми разкажеш всичко.

— И ще го сторя — докосна го леко тя. — Когато му дойде времето. — Повдигна се на пръсти и долепи устни до неговите. — Търпение, Джейк. Правя всичко възможно, за да останем живи. Защо не ме оставиш да си върша работата? — Тъмните й очи се забиха в неговите с такава сила, че той смутено преглътна и замълча.

В продължение на двадесет минути Тцун-Трите клетви правеше безуспешни опити да осъществи радиовръзка с Пекин. Атмосферните смущения на северозапад превръщаха сигналите му в безпомощни пламъчета на вятъра, от репродуктора излиташе само електростатичен пукот. Най-накрая успя да улови тънкия глас на кореспондента си, металически и безкрайно далечен…

Намираше се в командната рубка на шестметрова рибарска лодка, докато яхтата му беше хвърлила котва нагоре по течението на реката, приблизително на шестнадесет морски мили от хонконгското пристанище. За всеки от своите сеанси, провеждащи се три пъти седмично, той избираше ново място, като едновременно с това не напускаше един определен периметър. Познаваше местността като петте пръста на ръката си и това му позволяваше да използва радиопредавателя от борда на рибарската лодка. Беше го монтирал там в името на сигурността, не му се искаше да го открият на борда на яхтата му…

— „Файв стар пасифик“ изкупи всички свободни акции на „Пак Ханмин“ — мрачно съобщи в микрофона той.

— Добре — отвърна познатият глас. По навик говореха на мандарински диалект.

— За последните сто хиляди бройки се разрази истинска битка! — продължи все така мрачно Тцун. — Блустоун и Андрю Сойър се вкопчиха със зъби и нокти един в друг! В крайна сметка ги отмъкна Блустоун…

— Още по-добре.

— Как така „още по-добре“?! — избухна най-сетне Тцун-Трите клетви. — Та аз изгубих своята компания!

Отговорът долетя под формата на неразбираемо гъргорене и той с усилие на волята си спомни, че честотите по време на сеанс се променят на всеки шестдесет секунди. Прехвърли се на новата вълна и трескаво поиска повторение.

— В това отношение можеш да бъдеш спокоен — долетя отговорът на Лекин. — Всичко в Хонконг се развива според плана, въпреки някои отклонения напоследък. За съжаление не мога да кажа същото за събитията тук. Намирам се в желязната хватка на няколко министри с все по-силно влияние в правителството.

Тцун-Трите клетви напрегнато се надвеси над микрофона:

— Сериозно ли е?

— Може да се окаже дори смъртоносно. Все още не съм сигурен. Ти уреди ли последната среща?

— Да, ще се проведе вдругиден. Мога ли с нещо да помогна оттук?

— Имаш ли новини от Блис?

— Тя е с Джейк — отвърна Тцун, напълни дробовете си с въздух и добави: — Убит е Дейвид Ох, неговият приятел…

— От кого?

— Агенцията.

— Аха, значи Химера най-сетне се появи… Вече сме във финалната фаза на операцията. Трябва да предупредиш Блис. Следващата жертва на Химера по всяка вероятност ще бъде Джейк…

— Всичко се подрежда както си го предвидил, нали? — попита Тцун.

— В общи линии — да.

— Но има и доста отклонения.

— Отклоненията са неизбежни, но те не променят нищо.

— Нищо ли? А смъртта на Мариана Мейрък, убийството на Дейвид Ох? И те ли са нищо? Кой знае още колко непознати живота!

— Говорим за бъдещето на Китай, а може би и на целия свят! Как можеш да сравняваш това със смъртта на шепа хора?

— Все си мислех, че у теб трябва да е останала някаква човечност — поклати глава Тцун-Трите клетви. — Нима всички сме пионки в твоята игра? Пионки, които можеш да разместваш както ти хрумне?