Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Гледаше към мигащите светлинки, които бавно се катереха към върха, и се обзалагаше със себе си. Опитваше се да отгатне очертанията на тялото му, топлината на кожата му. Мускулите върху него, тъмните трапчинки между тях. Не бяха се виждали отдавна, но тя разполагаше с десетки негови снимки. Все още пазеше спомен за момчешкото му тяло, плътно притиснато в нейното. Топлината му през онази нощ в Чьонг Чау. Колко много й липсваше, Господи!

Но и тогава, въпреки крехката си възраст, тя имаше конкретно поставена задача. Джейк трябваше да замине за острова по време на фестивала Та Чиу и да остане там през нощта. Тогава нямаше никаква представа за причините, но по-късно разбра всичко, благодарение лаконичното обяснение на Тцун-Трите клетви.

Фо Саан.

Изглежда и този човек беше свързан с широката конспирация. Може би именно от нея беше получил името си, което в превод означаваше „кръг“.

Тя също дължеше уменията си на Фо Саан. Без Джейк дори да подозира това, по съвсем различен начин. И беше достигнала пълното съвършенство.

През онази нощ на острова Блис се влюби в Джейк и чувството й успя да се запази през годините. Колкото по-голяма ставаше, толкова по-упорито се опитваше да си внуши, че всичко е било детинска игра, която трябва да забрави. Още повече, че контактите с него й бяха абсолютно забранени.

Но образът му остана дълбоко в душата й. Завинаги. Години по-късно Тцун-Трите клетви й показа негова снимка, сърцето й замря. Джейк отдавна я беше забравил, беше влюбен в друга жена, беше женен за нея…

Седнала върху възглавниците на дивана, тя потръпваше от вълнение. Край нея димяха остатъците от ароматичните пръчици. Дори и мъртва, Мариана продължаваше да присъства между тях.

Искаше го толкова силно, че й прилошаваше. Без него животът й се струваше кух и лишен от смисъл. Но трябваше да мисли и за Мариана. По-скоро за спомена, който беше оставила след себе си. Молитвата й преди малко не беше поза. Мариана беше част от Джейк и това автоматически я превръщаше във важна фигура за Блис. Тялото й може да е погребано някъде в Япония, но духът й ще бъде вечно жив. Това Блис не биваше никога да забравя.

Водата зад вратата се лееше като порой. Мускулите на Джейк помръдват като живи под струята, шоколадовата му кожа мътно проблясва сред облаците пара…

Светлините на пристанището се размиха пред погледа й. Разплака се. Буйно и горчиво, от години не беше плакала така. Желанието стягаше гърдите й в железен обръч, не можеше да диша. Направи опит да се овладее, но не успя. Всички разумни мисли напуснаха главата й, остана единствено ужасът. Душата й потърси опората на Джейк, краката й сами се понесоха към банята.

Джейк веднага забеляза движението зад опушеното стъкло на вратата. Първата му мисъл беше за „фу“. Забравил за пяната по тялото си, той пристъпи напред и бутна вратата.

Беше завъртял крана на топлата вода докрай, малкото помещение се оказа запълнено с гъсти облаци пара.

На прага стоеше човек, фигурата му смътно се очертаваше на фона на сиянието откъм прозореца. Напрежението бързо го напусна, тъй като веднага позна Блис.

Закова се на място, мокър и гол. Даваше си сметка, че е пропуснал момента и вече би било глупаво да търси убежището на хавлията. Лицето му почервеня, това положително не се дължеше на горещата вода.

— Имаш ли причини да дебнеш наоколо като шпионин? — попита.

— Но аз наистина съм шпионин — отвърна тя. — А дебненето е моя специалност… — Почти остана без дъх, когато видя голото му тяло на прага. От кожата му струеше пара — сякаш беше някакво митично създание, небесен дракон… Беше стегнат, от фигурата му лъхаше енергия и решителност.

Пристъпи напред, светлината от банята падна върху леко потръпващите й бедра. Той се дръпна по-далеч от душа. Тя все още беше с дрехите, с които го посрещна на летище Кай Так — копринена рокля с гол гръб, на черни и бели ивици. Краката й бяха боси.

— Не отговори на въпроса ми — отбеляза той.

— Аз пък си мислех обратното — поклати глава тя. Все още й беше трудно да говори, в гърлото й се беше събрала топка.

— Какво правиш тук?

— Исках да видя как изглеждаш.

— И влезе в банята? Просто ей така… — гласът му стана мрачен и заплашителен.

— Да, просто ей така.

— Но аз съм гол, по дяволите! — избухна той. — Това е… Това не е…

— Недей — прекъсна го тихо тя. Очите й бяха пълни със светлина. — Няма смисъл да ми крещиш.

Пристъпи още една крачка напред. Озова се толкова близо до него, че той забеляза браздите от сълзи върху лицето й.