Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Без съмнение.

— Само „Файв стар“ ли играе?

— Не. Намесиха се и други. „Сойър & синове“ купи тридесет хиляди, а Т. И. Чун — петдесет.

— Натискът е доста осезаем.

— Ще стане и още по-силен — кимна Жанг Хуа.

— Така и трябва — промърмори Зи-лин, размърда се върху масата и неволно изохка. — Натискът трябва да продължи докрай, иначе нещата могат да вземат неочакван обрат. А това ние не можем да си позволим…

— Разбирам, другарю министър.

— Значи е време да започнеш.

— Слушам, другарю министър — отвърна Жанг Хуа и тръгна към изхода.

— Жанг Хуа…

— Моля?

— Някакви новини за Джейк Мейрък?

— В момента пътува за Хонконг.

— И Блис ще го посрещне на летище Кай Так, нали?

— Предупредена е, другарю министър.

— Добре — поклати глава Зи-лин и си позволи лека въздишка на облекчение.

— Как се чувствате, другарю министър? — попита разтревожено Жанг Хуа и направи крачка към масата.

— Мариана — промърмори Зи-лин. — Истинска трагедия!

— Съдба, другарю министър. Джос…

— Точно така, джос — отвърна Зи-лин и с мъка извъртя глава да го погледне. — Смъртта й идва да ни напомни, че нищо не става така, както е планирано, Жанг Хуа… Тайнствената Химера откри „фу“ и това даде нова насока на събитията. После Джейк Мейрък нападна къщата за „О-хенро“, Мариана умря, а Ву Айпинг стана лидер на заговорниците срещу мен… Страхувам се, че започвам да губя контрол върху променливия ход на събитията, приятелю… Когато бях млад, решавах с лекота и най-сложните ситуации, а в главата ми имаше място за още… После дойдоха проблемите със семейството ми.

— Напълно разбираемо, другарю министър, особено при създалите се обстоятелства…

— Но за съжаление това не ме оправдава. Ако сега се подхлъзна, последиците ще бъдат ужасни. Всичко ще отиде по дяволите — ти, аз, Китай, СССР, Америка… Ще се получи верижна реакция, която никой не може да спре. Руснаците ни предизвикват отдавна, а ние им позволихме да поддържат максимална степен на готовност и това ме плаши…

— Забравяте „Кам Сан“.

— Не го забравям, Жанг Хуа. По всичко личи, че човешкият род винаги трябва да има по един ужасяващ пример пред погледа, за да държи пръста си по-далеч от спусъка на унищожението.

— Руснаците едва ли ще го приемат по този начин.

— Руснаците няма да имат избор, драги приятелю. Това мога да ти го гарантирам.

— А Ву Айпинг? — едва чуто прошепна Жанг Хуа.

— Да — въздъхна Зи-лин. — Първо трябва да се справим с вътрешните врагове. Тук разчитам на теб, приятелю…

— Слушам, другарю министър.

— Жанг Хуа…

Посетителят спря с ръка върху бравата:

— Да?

— Разбираш, че на този етап всяко послание е от жизненоважно значение, нали?

— Да, разбирам.

— Грешки не трябва да има.

Жанг Хуа кимна и напусна стаята. Останал сам, Зи-лин отвори очи и мрачно промърмори:

— Чувствам злокобното присъствие на Ву Айпинг навсякъде около себе си! Той е близо, много близо!

Сърцето му се свиваше от тревога. Не за себе си, тъй като отдавна беше престанал да се страхува от смъртта. Но той знаеше, че работата му все още не е довършена. Петдесет години са ужасно много време, дори когато човек ги отдава изцяло на бъдещето на родината си. Те са още повече, когато става въпрос за един човешки живот. Но кратък миг за историята на Китай…

Размърда се нетърпеливо върху масата, вече искаше началото на сеанса.

След малко дочу тихите стъпки на иглотерапевта, който ходеше бос по дебелия килим. Силни пръсти натиснаха гърба му и ловко напипаха нервните възли.

— Къде ви боли най-силно, другарю министър? — попита докторът, без да спира нито за миг. — Тук? Или може би тук?

Зи-лин изпусна едно глухо пъшкане.

— Аха — промърмори онзи и разтърка със спирт три точки от тялото му: опашката, ябълката на лявото бедро и крака точно зад коляното.

— Ето, сега!

Дългите никелирани игли меко потънаха в тялото му. Миг по-късно болката се превърна в глуха пулсация, после напълно изчезна.

И Зи-лин заспа.

Джейк кацна на летище Кай Так малко след седем вечерта.

Самолетът направи неколкочасово закъснение заради тайфуна, разразил се над колонията. За негова изненада Блис го чакаше.

Видя я отдалеч, стройна и красива. Стоеше непосредствено до мястото за митническа проверка. Тя също го зърна и започна да си пробива път към него. А той, заковал се на място, гледаше плавното движение на бедрата й — невинно и едновременно с това чувствено. Приличаше на студентка, дошла да посрещне брат си.