Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Тя беше „гуай лох“ — вдигна глава той.

— Какво значение има това? — ръцете й ловко закрепиха ароматичните пръчици между двамата. — Духът си е дух, независимо от религията…

После започна да се моли. Беше избрала една от древните будистки молитви, наречени „сутра“. Джейк отпусна глава върху облегалката на дивана и се заслуша в думите. Те бавно проникваха в душата му, свещената им простота беше наистина заразяваща.

Неусетно отвори уста и започна да приглася, по бузите му се търкулнаха бистри сълзи.

Беше убеден, че тя няма да ги забележи, но в един момент разбра, че ридае на глас. Усети докосването на нежните й ръце, лъхна го ароматът на парфюм. Потръпна и неволно се притисна в топлото й тяло, ръцете му обвиха талията й, бузата му докосна златистата й кожа.

Екранът на терминала беше задръстен от обезпокоителна информация.

Контролен код за достъп: Гаргантюа.

Допълнителен код: Сляпо момче.

Отговор: Продължавайте!

— По дяволите! — изруга Химера и пръстите му замръзнаха над клавиатурата. Кодът „Гаргантюа“ обозначаваше всички вкарани в паметта на главния компютър на Агенцията данни, отнасящи се до оперативните агенти на КГБ. Докато „Сляпо момче“ беше временен код, сменящ се на всеки две седмици и позволяващ достъп до отделните файлове. Буквите бяха девет, разредките между тях — също. Това означаваше, че достъп до тези файлове има оперативен агент от хонконгската централа на Агенцията.

Нещата се усложняват, въздъхна Химера и чукна клавиша с надпис „връщане“.

Контролен код за достъп: Водна змия.

Допълнителен код: Сляпо момче.

Отговор: Продължавайте!

Ниво вторник, помисли си той. Известни на Агенцията организирани терористи. Втората буква от хонконгската азбука принадлежи на Дейвид Ох.

Отново „връщане“.

Контролен код за достъп: Хермес.

Допълнителен код: Сляпо момче.

Отговор: Продължавайте!

Ниво сряда. Терористи на свободна практика, работещи на парче.

— По дяволите! — изруга отново Химера. — Какво е намислило копелето?

Безпокоеше се най-вече от последните три букви на деветката. В компютърния език на Агенцията бяха заложени милиони суфиксни комбинации, които бяха основа на най-различни кодове. Комбинацията М-О-М-Ч-Е криеше шифъра, позволяващ неограничен достъп до паметта, до най-дълбоко засекретената информация.

Химера успя да се включи в системата именно чрез М-О-М-Ч-Е, но това му отне много безсънни нощи на упорита работа.

Въздъхна и отново чукна клавиша.

Контролен код за достъп: Ярост.

Допълнителен код: Сляпо момче.

Отговор: Продължавайте!

Разбра, че Дейвид Ох е преминал върху списъка на вълците-единаци, работещи за КГБ. Докъде ли ще стигне? В последно време не е отбелязана терористична дейност нито в Хонконг, нито близо до него. Даниела не беше го информирала и за никакви операции на КГБ в района. Какво остава тогава? Започна да се поти. Нима е изгубила търпение? Нима е вкарала в играта част от хората на Химера? Дали Дейвид Ох не ги е усетил?

Отново натисна клавиша и на екрана изплува списък с имената на вече пенсионирани оперативни работници на Агенцията. А сега? За какво му е притрябвал този списък на Дейвид Ох?

Нов удар по клавиша „връщане“ и ченето му изведнъж увисна от смайване.

Контролен код за достъп: Сфера.

Допълнителен код: Сляпо момче.

Отговор: Открит, засечен и проверен!

— Господи Исусе! — възкликна Химера и впи поглед в имената на двамата оперативни агенти, които беше изпратил при Мариана Мейрък и които се бяха провалили.

Открити и засечени? Пръстите му полетяха над клавиатурата. Скоро компютърът му предостави това, което беше търсил Дейвид Ох.

— Пръстови отпечатъци — промърмори той. — Оставили са отпечатъците си из цялата къща! Проклет да е тоя Дейвид Ох!

Извъртя се заедно със стола и грабна слушалката. Набра няколко цифри, осигуряващи му обезопасена външна линия, изключи се от централата на Агенцията и зачака появата на една от собствените му кодирани и абсолютно обезопасени линии. Едва тогава започна да чука цифрите на номера отвъд океана.

— Да? — обади се човекът от Тайван, вдигнал слушалката още след първия сигнал.

— Имаме нужда от услугите ти — каза в мембраната Химера.

— На кого трябва да доставя стоката?

— Дейвид Ох.

Слушалката оттатък меко изщрака. За Химера този отговор беше напълно достатъчен.

Блис изгаряше от желание. Душът в банята плющеше. Тя си представяше иглоподобната водна струя върху голото му тяло, мечтаеше да заеме мястото й.