Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Блис…

— Джейк… — прошушна тя. — Не вземай сърцето ми, Джейк!…

Никога не му бяха говорили по този начин. Никой не беше произнасял името му така. Като милувка…

— Прости ми, Мариана… — тихите думи потънаха в шумоленето на коприна, мигът сякаш спря. Звуците се сляха, той вече не беше сигурен дали изобщо ги е чул. Роклята на Блис се плъзна в краката й.

Очите му се разшириха, решителността бързо го напусна. Тялото й беше по котешки гъвкаво, кожата — гладка и блестяща. Нежните очертания на мускулите не позволяваха на годините да я докоснат. Тънкият кръст и гъвкавите глезени оставяха впечатлението за дете, но ханшът й беше по женски закръглен, възбуждащ и предизвикателен.

Вдигна ръце над главата си, гърдите й — пълни и твърди, предизвикателно се вирнаха. Зърната им вече стърчаха нагоре.

— Харесваш ли ме? — прошепна.

Тялото му се разтърси.

— Блис…

— Поне мъничко?

— Не бива да правиш това… Нямаш право.

— Обичта ми дава право. Години съм мечтала за този миг… — в очите и се появи див блясък. Онези оранжеви искрици, които се появяват в погледа на дебнещ сред джунглата хищник. Гласът й стана дрезгав от вълнение. — Обичам те от мига, в който се катерехме заедно на Та Чиу. Когато съм била с мъже, винаги съм си представяла, че съм с теб. Ръцете им бяха твоите ръце, устните им — твоите устни. Когато проникваха в мен, аз затварях очи и си представях, че това си ти…

— Блис…

Прошепнал името й, Джейк изведнъж си даде сметка, че впечатлението му на летището е било погрешно. Тя не беше сестрата, дошла да посрещне брат си. Тя беше жена, която все още се колебае дали да разкрие сърцето си пред любимия мъж.

Пристъпи по плочките към него, краката й сякаш не докосваха пода. Той гледаше като омагьосан играта на мускулите под гладката й кожа. Притежаваше походката на млада пантера — уверена, гъвкава, едновременно с това чувствена… Водещи в тази походка бяха бедрата, тялото й се движеше от кръста надолу. От всяка стъпка личеше как черпи сила от земята, върху която стъпва. Именно това придаваше особена еротична окраска на невинността й.

В мига, в който телата им се докоснаха, от устата на Джейк излетя възбуден стон. Сякаш беше пипнал оголен кабел. Нервните възли под кожата му подскочиха, сякаш пробудени от летаргичен сън. Нещо в душата му оживя.

Усети ръцете й около себе си, нежната извивка на дългата й шия. Тялото й бавно се повдигна нагоре и плътно се притисна в неговото.

Устните му се впиха в нейните, тазът й изскочи напред и се залепи за слабините му.

Изстена в отворената й уста. Имаше чувството, че вдъхва непознато питие, през тялото му пробяга могъща тръпка. Едва сега си даде сметка, че мисълта за тази жена не го е напускала нито за миг. Пожела я още при първата им среща в болничната стая, но после успя да потисне това чувство. Замести го скръбта по Мариана, собственото му чувство за вина…

Притисна я към себе си, ледът в душата му започна да се топи. Беше сигурен, че чува отчаяния вик на сърцето си. Краката му омекнаха и той бавно се отпусна на колене. Започна да гали съвършената извивка на таза й, лицето му се приближи до женствеността й. Беше толкова чиста и невинна, че той неволно се върна в онази далечна нощ на своето детство.

Бузата му пламна от топлината й, ноздрите му потръпнаха от аромата на възбудата й. Отвори уста и усети как езикът му потъва в нея. Започна да го движи — нежно и бавно, с трепетно внимание. Вътрешността й се разтваряше пред него като листенцата на нежно цвете.

Пръстите й потънаха в косата му, тазът й започна леки, ритмични движения. Сърцето блъскаше като чук в гърдите й, възбудата ставаше все по-силна. Вътрешностите й омекнаха, в зоната между пъпа и мястото, на което я любеше Джейк, се появи невероятно приятно чувство.

Езикът му продължаваше своята работа, заедно с него се усилваше и това невероятно усещане. Никога не беше изпитвала такова удоволствие. Тялото й потръпна и се предаде, движенията му престанаха да се подчиняват на волята й.

Ръцете й несъзнателно се плъзнаха надолу, хванаха китките на Джейк и ги притиснаха към гърдите й. Простена от възбуда, когато мазолестите му длани започнаха да се движат около зърната й, последните остатъци от самообладанието й изчезнаха. Онова особено чувство напусна областта на корема и започна да се изкачва нагоре. Изпита усещането, че се слива с него, че членът му отдавна е проникнал дълбоко в нея.

Непозната енергия проникна в тялото й, тренирано за големи натоварвания. В душата й се появи желание за отклик, за пълно отдаване. От устата й се изтръгна дрезгаво стенание.