Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Какво става, Господи?

С мъка потисна желанието си да изкрещи, преглътна и глухо попита:

— За пръв път ли виждате това, Камисака-сан?

Тя леко се извърна и кимна с глава. Самообладанието й го влудяваше.

— На кого е?

Гарвановочерната коса обвиваше бялото й лице в съвършен ореол. Очите й останаха бистри и спокойни.

— На Ничиреншу — отвърна. — Каза, че го е получил от майка си.

Но Джейк вече беше престанал да я слуша.

В понеделник Хонконг започна да се готви за посрещането на тайфун, родил се някъде над необятните простори на океана. Проверяваха се заслоните в пристанищата Козуей и Абърдийн, а също и по-малките, разположени по другите точки на острова. Във вътрешността обаче опасността беше друга, там стотици и хиляди бизнесмени очакваха със свити сърца камбанния звън, който щеше да оповести отварянето на борсата Хан Сей.

Паниката рязко нарасна в момента, в който по радиото официално съобщиха за оттеглянето на „Матиас Кинг“. Час след отварянето на борсата тя вече достигаше своя връх. Хората ясно виждаха как се сбъдват най-мрачните им предчувствия. Мнозина си даваха сметка, че ако обезценяването на ценните книжа продължи със същите темпове, в края на деня ще бъдат свидетели на неудържима верига от банкрути.

Неспокойни и изпълнени с ужас очи следяха екраните, върху които акциите на довчера процъфтяващи компании отбелязваха рязък спад, а после направо се сгромолясваха. Чифт от тези очи принадлежеше на Тцун-Трите клетви. Акциите на неговата компания „Пак Ханмин“ падаха с ужасяваща бързина, тъй като позициите й бяха силно разклатени от участието й в проекта „Кам Сан“ и отказа на Сойър да се включи на мястото на „Матиас Кинг“.

Вцепенен от тревога, Тцун се облегна в стола си на балкона на борсата и затвори очи. С мъка преглътна лепкавата топка в устата си и безмълвно прокле лошия си късмет. Нищо не можеше да направи, ръцете му бяха вързани. Беше получил нареждане да не търси повече Андрю Сойър, макар инстинктът да го предупреждаваше, че по този начин ще накара Сойър да се държи настрана.

Утрото потвърди това и той вече знаеше, че деловото предложение отправено към Питър Енг, е било чисто самоубийство. Оферти като тази, която беше отправил на Андрю Сойър, трудно, можеха да останат тайна в град като Хонконг. Защото залагането е единственото нещо на този свят, което китайците обичат повече от клюките.

От стремителния спад на „Пак Ханмин“ ставаше ясно, че някой от „Сойър & синове“ е споделил информацията за проекта „Кам Сан“ с останалите тайпани. Това обезценяване не можеше да се дължи единствено на съобщението за оттеглянето на „Матиас Кинг“.

„Пак Ханмин“ рухваше пред очите му и това без съмнение се дължеше на офертата, която беше отправил към Сойър. Не би трябвало да си позволява подобен ход, особено пък сам. Би било далеч по-разумно да си държи устата затворена, особено в момент като този. Но решението взе Резидента, вслушал се в чужди съвети. И резултатите бяха налице. За съжаление той се пържи на огъня, докато Резидента е далеч. По дяволите!

Направи опит да се успокои, но кратък поглед към екрана беше достатъчен за обратното. В рамките на по-малко от минута цената на акциите му беше паднала с нови два пункта. Не, това е невъзможно! Два пункта за толкова кратко време! Ако нещата продължават да се развиват с тези темпове, „Пак Ханмин“ скоро ще бъде принудена да обяви фалит!

Тцун стисна юмруци, приведе се напред и заповяда на брокера си да купува. Беше принуден да направи този ход, друг изход просто нямаше. Но ресурсите му бяха ограничени и скоро с потръпване и кратка справка в бележника си установи, че вече е купил всичко, което можеше да си позволи. Стомахът му се сви. Очите му неволно потърсиха върху екрана индекса на „Пак Ханмин“. Вече няколко минути цената оставаше без промяна. От отварянето на борсата беше изгубила седем пункта и половина, но в момента се държеше.

Започна да се поти и това беше лошо предзнаменование. Реши да не използва ленената кърпичка, която стискаше в ръка. Всички да вървят по дяволите, изръмжа в себе си Тцун-Трите клетви. Няма да проявявам слабост пред своите врагове!

„Пак Ханмин“ се държеше. Ако това е цялата ми загуба през този кошмарен ден, аз ще бъда истински щастлив, въздъхна в себе си той. „Ще запаля ароматични пръчици в семейната гробница и ще отправя благодарствена молитва към духовете на дедите си.“

Лудницата долу продължаваше. Тцун-Трите клетви гледаше в тълпата брокери с широко отворени очи, сякаш виждаше ада. През 1971 и 1972 също беше така, но тогава борсата „Хан Сенг“ вървеше нагоре, оборотът й се удвояваше всяка година. Сега обаче нещата се обръщаха. Процесът започна преди три години, когато Великобритания официално прие да върне колонията на Китай през 1997 година. Но началото беше бавно незабележимо, нямаше нищо общо със сегашната лудница.