Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Ще ми простите ли, ако ви задам няколко прями въпроса? — попита той.

— Сам ще прецените дали ще ви простя, или не, Мейрък-сан.

Този отговор му даде необходимата пауза. Винаги трябва да преценяваш качествата на опонента си , учеше го Фо Саан. И не забравяй, че подцениш ли го в началото, никога няма да поправиш допуснатата грешка.

Но Джейк беше много далеч от мисълта да подценява Камисака. Макар и млада, тя вече успя да му покаже умствените си качества. Душата му се изпълни с неволно уважение към нея, а и към Ничиреншу. Защото в крайна сметка тя беше неговото момиче.

— Кога за последен път се видяхте с Ничиреншу? — започна той.

— Според мен първо трябва да ми обясните причината за такъв прям въпрос — усмихна се тя.

— У Ничиреншу има една вещ, която ми принадлежи. Късче кехлибар, оформено като задната лапа на тигър. Взел го е от съпругата ми, която почина…

— О, съжалявам! Наскоро ли почина?

— Миналата седмица — отвърна Джейк и неволно започна да пресмята. Колко дни изминаха оттогава, по дяволите? Какво ми става? — Тя е била с Ничиреншу… — механично отбеляза болката в очите на момичето и изведнъж си даде сметка, че я беше причинил напълно умишлено. Засрами се от себе си. Защо си отмъщава на това чисто създание? Какво общо има то с неговите гняв и мъка?

— Сега разбирам защо изглеждате толкова изтощен — изненада го отново тя. — Бузите ви са хлътнали, под очите ви има торбички. Като ви видях на прага, имах чувството, че сте маратонец на края на силите си…

Колко елегантно, въздъхна в себе си Джейк и усети как бузите му пламват. Това момиче притежава не само пъргав ум, но и изтънчено възпитание.

— Наистина съм уморен — чу се да казва той, а гласът му прозвуча така, сякаш идваше от далечния край на тесен тунел. — А в моя бизнес това е сериозна предпоставка за злополука.

— Значи бизнесът ви е лош — отвърна тя и допълни малките чашки. — Имах чичо с подобен бизнес на вашия… Много го обичах. Отрупваше ме с подаръци, беше в състояние да разсее и най-мрачното настроение. Но умря, при това съвсем внезапно. От преумора, обясни баща ми, когато го попитах защо чичо Тейсо престана да идва у дома… — очите й станаха топли и изпълнени със съчувствие. — Не бих искала това да се случи и е вас…

— Е, какво толкова? — промърмори той, изпълнен с необяснимо самосъжаление. — Вие дори не ме познавате…

Камисака седеше напълно неподвижно и това още веднъж подчерта безупречните й маниери.

— Според мен животът ви е накарал да свикнете с емоциите — тихо промълви тя. — И това е тъжно. Нима толкова малко вярвате в човечността, че подозирате в лъжа всекиго и всякога?

Думите й бяха лишени от агресивна острота, прозвучаха тихо, мелодично и някак успокоително. И именно затова Джейк се замисли над тях. Даде си сметка, че е права, че той наистина живее сред паяжината на постоянни лъжи. И този начин на живот беше принудил сърцето му да закоравее. С тръпка на ужас проумя, че от доста време насам не е в състояние да прави разлика между истина и измислица. После разбра и нещо друго — клокочещият в душата му гняв е предизвикан от красотата и топлината на тази жена. Жената на Ничиреншу…

А Мариана — неговата жена, е студена като лед. И безвъзвратно загубена…

— Аз не бих… — замълча, изпитал затруднение да изрази чувствата, които го вълнуваха. — Признавам, че сте съвсем различна от това, което очаквах да видя…

— А какво очаквахте? — усмихна се тя. — Може би да ви забия нож в гърба?

Той замълча и това беше достатъчно признание за правотата на думите й.

— В душата ви се таи насилие.

— В душата на Ничиреншу също — тръсна глава Джейк.

Пазарлъкът започна.

— Не твърдя, че го разбирам изцяло, нито пък, че съм напълно доволна от нашите отношения — въздъхна тя. — Но той е самурай, един истински анахронизъм… Би се чувствал далеч по-добре в света на миналото… Затова му прощавам всичко.

— Дори убийствата?

— Аз изповядвам будизма и не мога да толерирам отнемането на човешки живот — погледна го право в очите Камисака. — Но съм достатъчно гъвкава, за да зная отговора на подобен въпрос и да се примиря с него.

— Но вие живеете с него! — възкликна Джейк. Усети как започва да се дразни от спокойния глас и сдържаните маниери на тази жена. — Спите в едно легло с него, готвите му, обслужвате го! Нима не разбирате, че сте му отдала душата си, за Бога? Как можете да го правите, когато прекрасно знаете с какво се занимава извън тези стени?