Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Но ако ние не желаем това, би трябвало да последваме „Матиас Кинг“ и да се изнасяме оттук — отбеляза Питър Енг.

Сойър прекрати обиколката си.

— Да разбирам ли, че ти си за тази сделка?

Почти усети свиването на раменете на другия, макар да не можеше да го види в здрача на стаята.

— Нали това искахме? „Стисни шанса за гушата“ — така гласи една стара китайска поговорка…

— Знам тази поговорка — въздъхна Сойър и възобнови обиколките си. — Знам и една друга, американска: „Дай на човека достатъчно дълго въже и той ще се обеси с него.“

— Какво означава това?

— Означава, че всяка минута на този свят се ражда по един глупак — отвърна сериозно Сойър.

— Мислите, че Тцун крие нещо за „Пак Ханмин“?

— Или за „Кам Сан“. В случая разликата е без особено значение.

— Какво ви кара да мислите така?

— Ако имах точен отговор на този въпрос, несъмнено щях да те пратя да натрупаш бързо богатство, Питър… — Сойър въздъхна и поклати глава: — Тцун ни го предлага прекалено лесно…

— Причините му са съвсем разумни.

— Естествено. Иначе балонът веднага ще се спука. Такива оферти трябва да изглеждат както законни, така и съблазнителни. Но всичко се развива прекалено бързо. Нямаме време за задълбочен размисъл. Той иска да скочим, да вземем емоционално решение, подчиняващо се Бог знае на какво… Алчност, завист… Тук има нещо гнило.

— Жалко, че нямаме възможност да им хвърлим по един по-внимателен поглед — кимна Енг. — Така нещата значително биха се опростили.

— Честно казано, не ме е грижа какво става в „Пак Ханмин“ и „Кам Сан“. Ето какво ще направиш… Минава полунощ, но въпреки това ще позвъниш на Тцун и ще му кажеш, че се отказваме. Ако почне да те разпитва защо, просто ще се извиниш и ще затвориш.

— А после? Слагаме точка, така ли?

— Не веднага — отвърна Сойър и се отпусна в любимото си кресло от мека обработена кожа. — Ще изчакаме да видим дали отново ще ни потърси. Доколкото съм осведомен, неговото време изтича утре сутринта, до отварянето на борсата. Ако никой не купи акциите на „Матиас Кинг“ в проекта „Кам Сан“, с него ще бъде свършено. Няма да има друг изход, освен да пусне акциите на „Пак Ханмин“ на пазара. Ако наистина стане така, ние можем да ги изкупим евтино, далеч под цената, която ни предлага в момента…

— А ще го сторим ли, след като твърдите, че има нещо гнило?

— Говоря за конкретната сделка, а не за евентуалните последици от нея. В крайна сметка ние не знаем почти нищо за сделките и управлението на „Пак Ханмин“. Докато по отношение на „Кам Сан“ имаме твърдите гаранции на Пекин. Правителството на Китай едва ли ще си позволи да провали една сделка, която е от жизнено значение за страната.

— Но той няма да я изпусне — възрази Енг. — Просто не може да си го позволи.

— Но не може да си позволи и това, което го очаква на борсата утре сутринта.

— Това са само предположения.

— Но дяволски вероятни предположения, Питър.

— Не разбирам.

— Не се безпокой — засмя се Андрю Сойър. — Убеден съм, че и Тцун се чувства като теб.

— Влиянието на КВР не се простира чак толкова далеч — отбеляза Лантин. — И затова искам да знам какви игри играете с китайците.

Книжката с шифъра плуваше пред очите на Даниела. Какво би станало, ако татко беше разбрал за тайния живот на мама, запита се тя. Какво ли наказание щеше да й измисли?

Лантин взе книжката и се изправи.

— Веднага след като моите хора откриха този код, аз го изпратих за анализ при един познат, който работи в Психиатричния институт „Сербски“. — Имаше предвид клиниката за душевноболни, в която КГБ обработваше шпиони и дисиденти. — Разказах му къде и при какви обстоятелства е бил открит този документ, дадох му пълна представа за общата картина. Едва след това го попитах защо… — палецът на Лантин гальовно докосваше корицата на кодовата книжка. — И знаете ли какво отговори той? Че вие несъзнателно сте се стремяла да бъдете разкрита! — Високата му фигура се отдели от прозоречния перваз, очите му се заковаха в нейните: — А аз ще отида още по-далеч — вие сте била убедена, че ще ви разкрият само ако някой по-умен от вас намери място в споменатата картина!

— Ясно е, че не се страхувате от Карпов и преценката ви е била правилна. Той никога не би стигнал до подобни разкрития. Дори не би се сетил да ги търси.

— А вие защо ги потърсихте?

— Защото при първата ни среща във вашия кабинет веднага забелязах нещо особено у вас… Нещо, което Карпов е пропуснал да забележи, особено след като е започнал да спи с вас…