Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

През пластовете дим Зи-лин видя как тялото на Сен-лин се разтърсва от могъща тръпка.

— Моля те, върни ме във вилата! — извърна се към него тя. — Моля те!

Зи-лин отмести очи от болезнено свитото й лице и ги спря върху „фен шуи“ — спокоен и неподвижен като черна статуя. За пръв път в живота си изпита раздвоение, не знаеше на чия страна да застане. Разумът го караше да остане, но сърцето му се гърчеше от жалост и го подтикваше да хване ръката на Сен-лин и да бяга по-далеч оттук…

— Зи-лин, моля те! — изстена отново тя. — Тук е царството на злото! — Очите й бяха огромни, изпълнени с ужас. — Усещам го, ще ме погълне!

— Точно това ще стане, ако си тръгнеш — обади се Фаз-хан.

— Не! — проплака задавено тя.

— Не мога да ти попреча — разпери ръце Фаз-хан. — Зи-лин също… Никой няма това право, Сен-лин. Трябва да останеш доброволно, в противен случай няма да те спася…

— Да я спасиш ли? — учудено го погледна Зи-лин. — От какво?

— От това, което разяжда душата й.

— И какво е то?

— Чу-шър — кратко отвърна високият мъж.

Сен-лин нададе отчаян стон. Зи-лин пристъпи към нея, хвана я за ръка и побърза да я изведе навън.

Тръгнаха по дълъг, зле осветен коридор. Воплите на Сен-лин долитаха до слуха му някак отдалеч, сякаш през дебела стена.

В антрето отново се натъкнаха на огледалото. Сен-лин се обърна да му хвърли един поглед и спря толкова рязко, че Зи-лин почти изгуби равновесие.

— Не! — прошепна с друг глас тя. — Не мога да си тръгна. Все още не мога… Злото…

Нещо помръдна, двамата едновременно обърнаха глави към тъмния ъгъл на помещението. От сянката се отдели високата фигура на Фаз-хан, само Буда можеше да каже как се бе озовал тук преди тях.

— Време е — прогърмя магьосникът. — Земя, огън, вода, метал, дърво… Нито един от петте основни елемента не може да ни даде отговор. Значи остана „чу-шър“… — обърна се и ги поведе към вътрешността на къщата.

— Къде отиваме? — попита Зи-лин.

— На ръба на „ксин джин“ — отвърна Фаз-хан. — Кладенецът на духовете.

Градината тънеше в мрак. Растителността се състоеше предимно от бели черници — основна храна за скъпоценните копринени буби.

Особената миризма на подправки беше непозната за обонянието на Зи-лин. Лунният сърп хвърляше студена светлина. Рогата на дракона — така народът нарича небесното светило в тази фаза. Най-доброто време за лов на нощните хищници.

Обиколиха малката градина точно девет пъти. Числото девет е символ на дълголетието, в мандаринското наречие двете думи се изписват напълно еднакво. Голяма част от китайската нумерология произтича от предпоставката, че езикът навсякъде е един и същ, въпреки стотиците диалекти и наречия. Цифрите често звучат като съвсем други думи и по естествен начин възприемат тяхното значение.

— Тази вечер, „деветката“ е особено важна — промълви магьосникът „фен-шуи“. — Може би от решаващо значение. Днес е двадесет и четвъртият ден на четвъртия месец. Четири — двадесет и четири — това е най-неблагоприятната дата в календара…

Зи-лин владееше кантонското наречие не по-зле от Фаз-хан и веднага разбра какво се крие зад думите му. Числото четири на кантонско наречие се произнася като думата „смърт“. Следователно комбинацията „четири — двадесет и четири“ звучи като многократно повторение на смъртта — нещо, което на всяка цена трябва да бъде избягнато. Защо доведох Сен-лин именно тази нощ? — запита се той.

— Вече сте тук — промълви Фаз-хан, сякаш в отговор на безмълвния му въпрос. — Един сам по себе си многозначителен факт. Значи съдбата е решила, че комбинацията „четири — двадесет и четири“ е най-подходяща за вас. Така да бъде. Според учението на Тао за постоянната промяна, светлината може да се роди единствено от мрака…

Фаз-хан ги поведе към центъра на градината. Тук имаше гъсти лози, в ноздрите ги удари аромат на рози, макар че сезонът съвсем не беше подходящ за цъфтежа на тези прекрасни цветя.

Магьосникът ги накара да спрат в центъра на малка площадка, заобиколена отвсякъде от черници.

— Сен-лин, обърни се с лице към склоновете на черната планина — нареди той. — А ти, Зи-лин, ще останеш тук, в близост до скалите, които наподобяват алена птица феникс. Аз пък ще заема място ей там, до устата на зеления дракон… — Продълговатата му глава се сведе към гърдите: — Сега ще дадем шанс на „ки“… То ще бликне като разтопена лава от дълбините на земята и ще залее всичко наоколо.

Сен-лин се втренчи в непрогледния мрак и тихо попита: