Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Да — прошепна тя.

— Как по-точно?

— Хей, Сребърно копче… — направи опит да се намеси Зи-лин, но магьосникът го спря с вдигната ръка.

Втренчила се в издълженото монголско лице, Сен-лин изпита чувството, че вижда друг, смътно познат човек.

— Ако ви е трудно, просто си представете болката от дълбока рана, която съществува, дори когато тази рана е вече зараснала…

— Имаше сенки — започна тя. — Навсякъде около мен имаше сенки… Може би на хората, които се движеха около огньовете. Казах ли ви, че навсякъде пламтяха огньове? — гласът й придоби странен тембър, сякаш долиташе от далечно разстояние с помощта на ехото. — Мъжете дойдоха оттам, огньовете останаха зад гърбовете им… Не успях да видя лицата им. Усещах присъствието им като изчезване и поява на топлината от огньовете — в зависимост от тяхната позиция… Но ясно виждах единствено пламъците… Във въздуха се носеше отвратителна воня, от нея ми се повдигаше. Видях купчини почернели кости, очевидно ги бяха държали в огъня…

— Сенките обясниха, че това са костите на японци и националисти. Една от тях се наведе и когато отново се изправи, в ръцете си държеше отрязана ръка…

— „Виждаш ли как постъпваме с гадните националистически предатели?“ — попита, после тикна отрязаната ръка в огъня. Кожата се разцепи, кръвта съскаше в пламъците… И изведнъж пръстите й се раздвижиха!… Започнах да крещя, а сенките избухнаха в смях. Пръстите продължаваха да потрепват, а ръката бавно се печеше…

— Най-сетне изгоря, сянката захвърли овъглената кост някъде в нощта… Оттам се разнесе кръвожадното ръмжене на гладни псета…

— После сянката ме сграбчи и започна да сваля въжетата, с които бяха усукали ръцете и краката ми. Вече бях разбрала на какво се дължи противната воня — на изгоряла човешка плът. Гледах как войниците режат половите органи на жертвите мин, а после ги натикват в устата им… Беше ужасно!…

Гърдите на Сен-лин бурно се повдигаха и отпускаха, въздухът с мъка си пробиваше път до дробовете й. Всеки момент щеше да се задуши, тялото й се разтърси от конвулсии. Зи-лин понечи да пристъпи напред, но „фен-шуи“ отново го спря.

— Току-що казахте, че жертвите са били „мин“ — бавно и отчетливо промълви Фаз-хан.

Сен-лин подскочи, сякаш я беше дамгосал с нажежено желязо.

— Така ли казах? — с мъка промълви тя. — Не помня… Труповете бяха на японски войници… Разбира се, точно така. — В очите й се появи недоумение. — Защо съм казала „мин“? Династията Мин е била унищожена преди триста години!

Фаз-хан се обърна и запали нови три ароматични пръчици. Постави ги до първите, вече изгорели до половината.

— През 1644 година, ако искаме да бъдем точни — промърмори той. — Но упадъкът на династията Мин започва още в края на XV век. От север настъпват безмилостните монголски орди, източното крайбрежие е обект на нападения от японските пирати. Населението става все по-бедно, хиляди селяни превиват гръб по господарските ниви… В търговските центрове по крайбрежието започват бунтове.

— Не помага бруталността на новосъздадената тайна полиция, хората искат справедливост и са решени да се борят за нея. Властта на Мин се руши, в края на века император Ван-ли я предава почти изцяло в ръцете на Съвета на евнусите.

— През 1621 година, малко след смъртта на Ван-ли, противниците на Мин окупират Пекин. Това е сигналът, който Манчу очакват от години. Войските им нахлуват от север и потапят в кръв имперската столица. Завземат властта и обявяват началото на династията Кин…

Пластове синкав дим изпълваха стаята. Стана горещо, сякаш в близост пламтеше невидим огън.

— Какво общо със Сен-лин имат Манчу и Мин? — обади се Зи-лин.

— Изкуството на „фен шуи“ се докосва до цялото многообразие на света — отвърна Фаз-хан. — Част от него може да се види ясно, друга остава дълбоко скрита в мрака. Обикновено човек се докосва до „ру-шър“ — това, което е опознал чрез опита си. В такива случаи лечението не е особено трудно, тъй като става въпрос за общопознати елементи: земя, огън, вода, метал, дърво… Всеки от нас притежава опит в боравенето с тези елементи, той се измерва посредством специална таблица… Нарушеният баланс в опита с петте основни елемента е причина за възникването на душевни проблеми…

Фаз-хан запали още три ароматични пръчици и ги нареди при останалите. Така бройката стана девет — най-щастливото число в китайската нумерология.

— В отделни случаи „ру-шър“ се оказва недостатъчен — продължи той. — Когато човек изчерпва познанието си върху елементите, той по необходимост търси помощ. И я намира в „шу-шър“ — областта извън опита…