Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Почти му призна. Почти спомена за проекта „Кам Сан“. Господи, това би било истинско нещастие! Тон несъмнено би се втурнал при Геначов с настояването да изтръгнат от Джейк Мейрък всички подробности за проекта „Кам Сан“. И с това би подписал смъртната присъда и на двамата…

Малюта веднага ще разбере откъде е изтекла информацията и ще изпълни заплахите си. Доказателствата за предумишленото убийство ще бъдат предадени където трябва, към тях ще се прибавят и подробностите от интимната им връзка. И това ще бъде краят.

Познаваше достатъчно добре характера на Карелин. Той притежаваше две качества, към които се придържаше с фанатична страст: чувство за справедливост и непреклонна вярност. Първата му и вероятно единствена реакция ще бъде да се втурне при Геначов. И нито за миг няма да се замисли за последиците, които ги очакват.

Време. Това най-много й трябва сега. Време, за да открие начин да неутрализира Малюта. Но този тип е нетърпелив, той иска незабавното ликвидиране на Джейк Мейрък.

Усети призрачната светлина върху лицето си и започна да й обръща гръб.

— Недей! — прошепна Карелин и хвана ръката й. — Искам да те погледам!

Света Богородице, безмълвно простена Даниела. Не му позволявай да открие истината! Умът й бясно препускаше. Трябва да открия пътя към спасението, трябва! В името на живота, заради нас!…

Той я притегли към себе си. Косата й погали бузата му, познатият аромат на парфюма й го удари в ноздрите. Бледата светлина продължаваше да пада върху лицето й. Тя затвори очи и облегна глава на гърдите му:

— О, Михаил! Той ми отнема всичко! Допусна ли това, с мен ще бъде свършено!

— Все още разполагаш с Химера — напомни й Карелин.

— Вярно — кимна Даниела. — Никога не съм подозирала, че ще се издигне толкова високо. Но сега положението е такова, че дори човек от ранга на Химера не може да ме спаси! Май ще е най-добре да застрелям Малюта и всичко да приключи!

— Бум, бум, а? — усмихна се той. — Точно както става в романите на Мики Спилейн!

— Не ми се подигравай! — извика тя.

— А ти престани да се държиш като хлапе! Проблемите не се решават с оръжие. Кой по-добре от теб знае това?

— Но досието му е безупречно! — отчаяно го погледна тя. — Няма нито едно слабо място, за да го притисна! — Куражът бързо започна да я напуска, главата й отново легна на гърдите му. Има ли смисъл да обяснявам как се чувства човек под ботуша на Малюта? Кой би ме разбрал?

Той я прегърна, лицето му потъна в гъстата й коса. Изведнъж си даде сметка, че никога през живота си не беше обичал по този начин друго човешко същество.

— Следващия месец заминавам за Женева с Геначов — прошепна Карелин. — Може би ще намеря начин да те включа в делегацията…

— Какво ще правим в Женева? — учудено го погледна тя.

— Още не знам — сви рамене той и бавно се огледа: — Може би ми влияе обстановката… Тук човек забравя, че е в Москва. И това ме наведе на мисълта за Женева… Едно спокойно място, далеч от интригите и напрежението, далеч от Малюта…

Даниела с мъка сдържа сълзите си. Колко е трогателен, как иска да й помогне! А тя продължава да плете интригите си, продължава да го лъже!

— Стоя и гледам Юпитер… — продължи Карелин, без да забелязва вълнението й. — Гледам го и си мисля, че за хора като нас дори Женева е на края на света…

Съзнанието на Даниела изведнъж се изпразни, в главата й отекна нещо познато, нещо страшно… Краят на света…

Да, точно така. Това беше ироничният глас на Малюта:

Представяш ли си? Те ще тръгнат да те търсят и накрай света! Защото са ти продали душите си, защото са се прекланяли пред теб, защото доброволно са споделяли онези тайни, които са ги направили силни… — Студените му ръце се плъзнаха по бюста й: — За това… — После се смъкнаха към слабините й: — И най-вече за това!…

Но тук, в тази извънземна обстановка, думите на Малюта изведнъж придобиха ново звучене. Прекланяли са се пред теб, доброволно са споделяли… Сякаш е била богиня. Или магьосница, като онази Цирцея на Карелин… Значи дори Малюта признава, че у нея има някаква сила. Което означава, че вероятно се страхува от нея… Това ли е причината за презрението и омразата му?

Какво е видял в нея Малюта? В какви умения — истински или въображаеми, я подозира? И накрая — как тези умения биха могли да се използват срещу него?

Даниела извика в паметта си всички подробности от този отдавнашен разговор и с ужас откри, че ще трябва да направи това, от което най-много се страхува: да скочи с главата надолу към черната дупка, която засмуква всичко, която отрича живота… Черната дупка в душата на човека, наричащ себе си Олег Алексеевич Малюта.