Чарлз Дикенс - Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Скъпи дядо, защо плачеш, когато ме целуваш?

Той само шепне:

— Малката ми Флорънс, малката ми Флорънс! — и приглажда къдриците, които се спускат над сериозните й очи.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6889

Издание:

Чарлс Дикенс. Избрани творби в пет тома — том 4. Домби и син

Английска. Първо издание

Издателство „Народна култура“, София, 1984

Редактор: Людмила Евтимова

Художник: Филип Малеев

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректори: Евелина Тодорова, Евдокия Попова

Редакционна колегия: Владимир Филипов, Жени Божилова, Леда Милева

Водещ редактор: Людмила Евтимова

The Oxford Illustrated Dickens 1981

Dombey and Son (1846)

Дадена за набор октомври 1983 г.

Подписана за печат януари 1984 г.

Излязла от печат март 1984 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 62,50.

Издателски коли 52,50.

УИК 59,53

Цена 7,38 лв.

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Димитър Благоев“ — София

Дикенс започва да пише романа през юни 1846 година.

Тази глава (XVI) е написана на 14 януари 1847 година.

„Похвала от сър Хюбърт Станли!“ — искрена похвала. Сър Хюбърт Станли — герой от комедия на английския драматург Томас Мортъл (1764–1838), автор на популярни комедии и водевили.

Игленик за тоалетна масичка — обичаен подарък за майката в английското семейство при раждане на дете.

„Имало един обущар“ — песен от „Опера за три гроша“ от английския драматург Джон Гей (1685–1732).

На Мерилебън Роуд в Лондон се намирал родилен дом на името на кралица Шарлот, който също изпращал дойки за отглеждането на малки деца.

Байлър — в чест на локомотива — прякорът на младия Тудъл, леко изменен, идва от boiler — парен котел (англ.).

Портланд Плейс и Брайънстоун Скуеър — улици в Уест Енд, където се намират богатите квартали на Лондон. В началото на 1830 година става модерно богатите търговци да живеят в тази част на града. От 1839 до 1850 година Дикенс също живее в този район на Девъншир Терас.

„Света Мери ле Боу“ — построена от известния английски архитект Кристофър Рен (1632–1723), създател на катедралата „Свети Павел“ — се намира на една от централните улици в Лондон, „Чипсайд“, и е свързана с лондонското поверие, че кореняци лондончани (така наречените „кокни“) са тези, които са се родили в пределите на града, до които достига звънът на камбаните на тази църква.

Гог и Магог — две гигантски дървени фигури, поставени в началото на XVIII век в централната зала на Лондонската община. Според английската легенда Гог и Магог били гиганти, потомци на римския император Диоклециан, които били докарани в Англия оковани във вериги и били заставени да служат като пазачи в един дворец, на мястото на който сега се намира Лондонската община. За Гог и Магог се споменава и в Библията, като се дават различни обяснения за техния произход.

„…там долу сред мъртъвците…“ — думи от старинен английски тост: „И този, който не вдигне наздравица, ще лежи там долу сред мъртъвците.“ (Под мъртъвци се разбират празни бутилки.)

Богатата Източноиндийска компания — английска търговска компания, получила от правителството в началото на XVII век монополни права за търговия с Индия. В началото на XVIII век тя загубила тези права, но капиталите на компанията дотолкова били нараснали, че и по времето на Дикенс тя оставала най-мощната експортно-импортна организация и играела своята роля в експанзията на британския империализъм на Изток.

Шапка, тип уелска перука — плътно прилепнала до главата вълнена шапка.

Лорд-мер — кмет на Лондон.

„Обичай! Уважавай! И се подчинявай!“ — думите не са от катехизиса, а от службата при встъпване в брак.

Норвал — герой от трагедията на Джон Хоум (1722–1808) „Дъглас“.

Сър Ричард Уитингтън се оженил за дъщерята на господаря си — според стара легенда един беден селски момък, на име Дик Уитингтън, отишъл в Лондон да си търси късмета. Отначало той се отчаял от несполуките си и решил да се върне у дома, но тогава камбаните на „Света Мери ле Боу“ зазвънели и сякаш му казвали: „Върни се, Дик Уитингтън, три пъти лорд-мер на Лондон!“ Предсказанието се сбъднало, той преуспял, оженил се за дъщерята на господаря си и бил избран три пъти за лорд-мер на Лондон.