Чарлз Дикенс: Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Братовчедът Финикс я посрещна на вратата и я заведе долу в неприветливата трапезария, където чакаше Уолтър. И там тя склони разплаканото си лице на рамото му.

— Дяволски съжалявам — каза братовчедът Финикс и съвсем простичко и без изобщо да се крие, избърса очи с маншетите на ризата си, — че чувствителната душа на прекрасната и изискана дъщеря на моя приятел Домби и мила жена на моя приятел Гей беше така натъжена и разстроена от срещата, която току-що приключи. Но аз се надявам и вярвам, че го направих за добро и че моя почтен приятел Домби ще се почувствува облекчен от направените тук признания. Дълбоко съжалявам, че моят приятел Домби се озова в такава дяволска бъркотия чрез брака си с член на нашето семейство, но съм твърдо убеден, че ако не беше този пъклен разбойник Каркър, мъжът с белозъбата усмивка, всичко щеше да върви доста гладко. Що се отнася до моята родственица, която ми оказа честта да си създаде изключително добро мнение за мен, аз мога да уверя милата жена на моя приятел Гей, че тя може напълно да разчита на мен като на баща. А що се отнася до превратностите в човешките съдби и до удивителния начин, по който непрекъснато се държим, то единственото, което мога да кажа заедно с моя приятел Шекспир — човек на всички времена 104 104 Думи, изречени за Шекспир от английския драматург Бен Джонсън (1573–1637). , с когото без съмнение моят приятел Гей е запознат, е, че: животът представлява само сянка на съня 105 105 Перифраза на думите на Гилденстерн в „Хамлет“ (II д., 2к.). .

Една бутилка, дълго невиждала дневна светлина, потънала в прах и паяжини, е извадена на бял свят и златистото вино в нея сипе искри върху масата.

Това е последната бутилка от старата мадейра.

— Вие сте съвсем прав, мистър Джилс — казва мистър Домби. — Това е много рядко и изключително хубаво вино.

Капитанът, който също присъствува, сияе от радост. Истински ореол от възторг е увенчал пламналото му чело.

— Ние се бяхме зарекли, сър — обяснява мистър Джилс, — имам пред вид себе си и Нед…

Мистър Домби кима с глава на капитана и той грейва все повече и повече от неизразимо задоволство.

— … че все някога ще изпием тази бутилка за щастливото завръщане на Уолтър у дома, въпреки че не сме и помисляли за такъв дом. Ако не възразявате срещу старото ни хрумване, сър, нека посветим тази първа чаша на Уолтър и неговата съпруга.

— За Уолтър и неговата съпруга! — вдига тост мистър Домби. — Флорънс, за тебе, дете мое — и се обръща да я целуне.

— За Уолтър и неговата съпруга! — обажда се мистър Тутс.

— За Уол’р и неговата съпруга! — провиква се капитанът. — Ура-а!

И тъй като капитанът проявява силно желание да се чукне с някого, мистър Домби с готовност протяга своята чаша. Другите правят същото и стаята се изпълва с радостен и весел звън подобно тих звън на сватбени камбани.

Друго заровено вино отлежава, както някога старата мадейра, и слоят прах и паяжини върху бутилките става все по-дебел.

Мистър Домби е побелял джентълмен, чието лице носи дълбоки следи от грижи и страдания, но това са следи от отдавна преминала буря, която е оставила след себе си ясна вечер.

Вече не го безпокоят тщеславни замисли. Единственото, с което се гордее, е дъщеря му и нейният съпруг. Той е станал мълчалив, замислен, тих и не се разделя с дъщеря си. Мис Токс доста често посещава семейството, на което е много предана и където е всеобща любимка. Благоговението й към нейния покровител, някога така велик, е чисто платонично след удара, получен онази сутрин на улица Принцеса, но то съвсем не е намаляло.

След корабокрушението никакви останки от неговото състояние не са доплували до него освен една годишна сума, която той получава неизвестно откъде, придружена с настойчива молба да не се опитва да открие източника и с уверението, че това е дълг и един вид компенсация. Той се посъветва с един свой стар служител по този въпрос, който изрази увереността, че не е непочтено сумата да бъде получавана и че по всяка вероятност произтича от някоя забравена сделка още от времето на старата фирма.

Ергенът със светлокафявите очи вече не е ерген, а съпруг на сестрата на побеляващия младши служител. Макар и много рядко, той посещава своя бивш господар. Нещо в миналото на побеляващия младши служител, а и самото му име го карат да се държи настрана от своя бивш работодател. А тъй като той живее със своята сестра и нейния съпруг, те също се държат настрана. Уолтър се вижда понякога с тях, Флорънс също и тогава приятната къща ехти от звучни дуети, аранжирани за роял и виолончело, а също и от усилията на хармоничните ковачи.