Чарлз Дикенс - Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

И така, застанала на пода на колене, тя вдигна и двете си ръце и се закле.

— Флорънс — продължи тя, — ти, която си най-чистото и непорочно същество… и която аз обичам… ти, която можеше да ме промениш в онези далечни дни и дори успя донякъде да промениш жена като мене… повярвай ми, аз не съм извършила този грях… позволи ми още веднъж, за последен път да притисна тази скъпа глава до неутешимото си сърце.

Тя беше силно развълнувана и плачеше. Ако това й се беше случвало по-често в миналото, сега щеше да е по-щастлива.

— Нищо друго на този свят не би могло да изтръгне от мен признание, че не съм виновна — каза тя. — Нито любов, нито омраза, нито надежда, нито заплаха! Бях се зарекла, че ще умра, без да продумам. Можех да го сторя и щях да го сторя, Флорънс, ако не бяхме се срещнали.

— Вярвам — обади се братовчедът Финикс, който се бе появил на вратата и тъпчеше на прага, — че моята прекрасна и изискана родственица ще ме извини, че осъществих тази среща чрез малка военна хитрост. Няма да твърдя, че отначало изобщо не съм допускал възможността, че моята прекрасна и изискана родственица за нещастие е могла да се опозори посредством връзка с белозъбия човек, сега покойник, защото, всъщност, човек наистина вижда на този свят — който е така забележителен със своите дяволски необикновени съчетания и с това, че определено е най-непонятното нещо в човешкия живот — много странни съюзи от подобен характер. Но както споменах на моя приятел Домби, не можех да приема, че моята прекрасна и изискана родственица е извършила престъпление, докато това не се докаже окончателно. Когато този човек, сега покойник, бе застигнат от дяволски ужасна смърт, всъщност, аз почувствувах, че положението й е много мъчително. Съзнавайки наред с това, че семейството ни има известна вина, че не й е отделяло достатъчно внимание и че сме били едно незаинтересовано семейство, а също и че леля ми, макар и дяволски жизнена жена, може би не беше най-добрата майка, аз си позволих дързостта да я издиря във Франция и да й предложа покровителство, доколкото един обеднял джентълмен може да й предложи покровителство. Тогава моята прекрасна и изискана родственица ми оказа честта да заяви, че аз по свой начин съм бил дяволски добър човек и че ето защо тя щяла да приеме моето покровителство. Аз всъщност приех това като любезност от страна на моята прекрасна и изискана родственица, тъй като ставам все по-немощен и нейните грижи са голяма утеха за мен.

Едит, която беше настанила Флорънс на едно канапе, махна с ръка, сякаш го молеше да не казва нито дума повече за това.

— Моята прекрасна и изискана родственица — започна отново братовчедът Финикс, като все още тъпчеше на прага — ще ме извини, но за нейно удовлетворение и за мое удовлетворение и за удовлетворението на моя приятел Домби, от чиято прекрасна и изискана дъщеря толкова се възхищаваме, аз ще завърша нишката на своите мисли. Тя си спомня, че още от началото никога не споменавахме за нейното бягство с онзи мъж. Аз несъмнено винаги съм бил на мнение, че в цялата тази история има някаква тайна, която тя може да разкрие, ако пожелае. Но тъй като моята прекрасна и изискана родственица беше дяволски упорита жена, аз знаех, всъщност, че с нея шега не бива, и ето защо не се впусках в никакви разговори по въпроса. Но напоследък забелязах, че слабото й място е нежната привързаност, която изпитва към дъщерята на моя приятел Домби, и тогава си помислих, че ако успея да осъществя една неочаквана и за двете среща, това може би ще доведе до благоприятни резултати. Ето защо, тъй като се намираме в Лондон по настоящия начин, преди отпътуването ни за Южна Италия, където ще се установим завинаги, докато се отправим към вечния си дом, всъщност, дяволски неприятна мисъл за всеки човек, — аз се заех да издиря къщата на моя приятел Гей — красив мъж с рядко срещана откровеност, когото моята прекрасна и изискана родственица сигурно познава — и имах щастието да доведа милата му жена тук в настоящия дом. А сега — каза в заключение братовчедът Финикс с истинско, неподправено чувство, което проблясваше през нелепите му маниери и несвързана реч — аз моля настоятелно своята родственица да не спира дотук, а да поправи доколкото може, разбира се, злото, което е причинила — не заради честта на семейството ни, нито заради собствената си репутация или някакви други съображения, които поради нещастно стечение на обстоятелствата са се превърнали за нея в безсмислени и почти празни приказки, а защото е причинила зло.