Чарлз Дикенс - Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

След тази реч краката на братовчеда Финикс се съгласиха да го отведат от стаята и той затвори вратата, за да ги остави насаме.

Едит, застанала близо до Флорънс, помълча известно време. След това извади от корсажа си запечатано писмо.

— Дълго се борех със себе си — тихо каза тя — дали да напиша всичко това, в случай че умра ненадейно или при злополука. Желанието да го сторя напираше у мен. Откакто го написах, все обмислях кога и как да го унищожа. Вземи го, Флорънс. Тук е цялата истина.

— За татко ли е? — попита Флорънс.

— За когото пожелаеш. На теб го давам, ти си неговият получател. Иначе то никога не би стигнало до него.

И в сгъстяващия се мрак те отново потънаха в мълчание.

— Мамо — каза Флорънс, — той загуби състоянието си, той беше на прага на смъртта и сега още съществува опасност за живота му. Искаш ли да му предам нещо?

— Ти каза, че си му много скъпа, така ли? — попита Едит.

— Да — отговори Флорънс с трепет в гласа.

— Кажи му, че съжалявам, че изобщо се срещнахме с него.

— И нищо друго ли? — попита Флорънс, след като почака малко.

— Ако попита, кажи му, че не се разкайвам за това, което съм направила… все още не… защото, ако трябваше да избирам, още утре пак щях да го сторя. Но ако той се е променил…

Тя замлъкна. Нещо в мълчаливото докосване на ръката на Флорънс я бе накарало да замълчи.

— Но тъй като се е променил, той вече знае, че сега това никога не може да се случи. Кажи му, че бих желала никога да не се бе случвало.

— Мога ли да му кажа — попита Флорънс, — че ти е станало мъчно, когато си чула какви нещастия са го сполетели?

— Не — отговори тя, — ако те са го научили, че дъщеря му му е много скъпа. Един ден и на него самия няма да му е мъчно, Флорънс, ако именно те са му дали този урок.

— Зная, че му желаеш доброто и че би искала да е щастлив. Сигурна съм, че е така — каза Флорънс. — О, позволи ми, ако някога в бъдеще ми се отдаде възможност, да му кажа това.

Едит седеше, вперила тъмните си очи право пред себе си. Тя отговори едва след като Флорънс повтори молбата си. Тогава тя я хвана под ръка и без да откъсва замисления си поглед от прозореца, рече:

— Кажи му, че ако сега може да намери някаква причина, поради която да се отнесе със съчувствие към миналото ми, моля го да стори това. Кажи му, че ако сега може да намери причина, поради която да не мисли с такова огорчение за мен, моля го да стори това. Кажи му, че макар да сме мъртви един за друг и никога вече да не се срещнем от тази страна на вечността, сега между нас съществува едно общо чувство, каквото никога преди не е имало.

Твърдостта сякаш започна да я напуска и в тъмните й очи се появиха сълзи.

— Казвам всичко това — продължи тя, — защото вярвам, че и той, и аз ще мислим един за друг с по-добри чувства. Колкото по-голяма обич изпитва той към своята Флорънс, толкова по-малка омраза ще изпитва към мен. Колкото повече се гордее с нея, колкото по-щастлив е с нея и децата й, толкова повече ще се разкайва за своя дял в мрачния спомен за нашия съвместен живот. В тези мигове и аз ще се разкайвам… нека знае това… и ще мисля, че когато съм размишлявала толкова дълго върху причините, направили от мен това, което бях, трябвало е да взема под внимание и причините, направили от него това, което беше. В тези мигове аз ще се опитвам да му простя неговия дял от вината. Нека той се опита да прости моя.

— О, мамо! — възкликна Флорънс. — Как ми олеква на душата, като чувам тези думи, въпреки че срещата и раздялата ни са такива.

— И за мен самата — каза Едит — тези думи звучат странно, произнесени от собствената ми уста. Но дори и да бях такова окаяно същество, за каквото съм му дала повод да ме смята, мисля, че пак щях да кажа тези думи, след като чуя, че сега сте си много скъпи един на друг. Нека, когато си му най-скъпа, той мисли за мен с по-голямо снизхождение и аз ще мисля за него с по-голямо снизхождение. Това са последните думи, които му изпращам. А сега довиждане, живот мой!

Тя я притисна до гърдите си и сякаш наведнъж изля цялата любов и нежност на женската си душа.

— Тази целувка е за детето ти! Тези целувки са благословия за теб! Моя мила Флорънс, мое скъпо момиче, сбогом!

— Пак ще се срещнем! — извика Флорънс.

— Никога вече! Никога вече! Когато си тръгнеш и ме оставиш в тази мрачна стая, мисли, че все едно си ме положила в гроба. Спомняй си само, че ме е имало и че съм те обичала!

И Флорънс тръгна. Повече не видя лицето й, но споменът за прегръдките и целувките й не я напусна.