Уилям Тен - Барни по прякор Фауст

— Получаватели комисионна?

— Да, разбира се, да не би да работя за този, дето духа.

„Да, не работиш за този, дето духа“ — помислих си. Цялото това кашляне, тиковете, гърчовете. Разбрах откъде са. Той не е свикнал с нашия климат. Така както аз, ако се озовях в Канада, сигурно щях да се разболея поради разликата във водата или от нещо друго.

А мръсотията върху лицето му е нещо като крем против изгаряне! От нашето Слънце! Всичко е от ясно по-ясно — щорите са спуснати, лицето е изцапано, мръсотията по дрехите е същата като тази на лицето.

Ексар не беше просяк. Всичко друго, но не и това. „Размърдай си мозъка, Барни — казах си. — Този тип здравата те преметна!“

— Колко изкарвате — десет процента? — Той не ми отговори, а се наклони към мен, задиша тежко и се загърчи. — Ще ви платя повече, Ексар. Знаете ли колко ще ви дам? Петнайсет процента! Неприятно ми е като гледам човек като вас как се мъчи за някакви си въшливи десет процента.

— А какво ще стане с етиката? — грубо ме прекъсна той. — Нали имам клиент?

— Я вижте кой говори за етика! А да купиш цялата тази проклета Земя само за две хиляди и седемстотин долара? И това наричате етика?

Сега пък той се ядоса. Постави куфара си на пода и удари с юмрук по дланта си:

— Не, това наричам бизнес, сделка. Аз предлагам — вие се съгласявате. Вие си отивате щастлив, преуспели сте. И изведнаж без никакъв повод тичате обратно, скубете коси и заявявате, че не сте искали да продавате толкова много за толкова малко. Що за работа! Аз си имам своя етика — не подвеждай клиента заради някакъв си лигльо.

— Не съм лигльо! Просто съм дребна риба и едва връзвам двата края. Какво съм в сравнение с големите бизнесмени, които знаят как да ме въртят на пръста си!

— Ако можехте да въртите някого на пръста си, нямаше ли да се възползвате от това?

— Но не по този начин. Не се смейте, Ексар, така е. Не бих измамил инвалид. Не бих подлъгал някой мухльо от жалка кантора да ми продаде планетата.

— Но вие я продадохте — каза той. — Тази разписка е валидна навсякъде. А техника, за да я подкрепим със сила, имаме достатъчно. Когато моят клиент стане собственик на документите, ще настъпи краят на човешката раса, тя ще бъде „капут“, забравете за нея. И вие ще бъдете изкупителната жертва.

В стаята беше горещо и бях станал вир вода. Но ми олекна на сърцето. Ексар все пак се реши да преговаря. Усмихнах се.

Лицето му леко порозовя под мръсотията.

— Какво предлагате? — попита той. — Назовете някаква сума.

— Назовете я вие. Вие продавате, аз купувам.

— Хм — нетърпеливо изхъмка той и ме отблъсна. Оказа се як тип. Затичах след него към асансьора.

— Колко искате, Ексар? — попитах аз, когато вече пътувахме надолу.

Той вдигна рамене.

— Аз имам планета и вие искате да я купите. Затънали сте. Сам затънахте и сам се измъквайте.

Виж го ти свинята. За всичко има готов отговор.

Той върна ключа и ние отново се озовахме на улицата. Вървяхме по Бродуей и аз му предложих три хиляди двеста и тридесет долара, които бях получил от него, а той отговори, че няма да се изхрани, ако купува и продава на една и съща цена. — Три хиляди и четиристотин — предложих аз. — Тоест, искам да кажа три хиляди четиристотин и петдесет. — Той даже не си обърна главата.

Ако веднага не кажех някаква сума, каквато и да е, това щеше да бъде краят.

Затичах се.

— Ексар, стига сме се дърпали за носовете, моят и без това е достатъчно дълъг. Назовете сумата. Каквато и да е, щея платя.

Това подейства.

— Наистина ли? И няма да ме излъжете?

— Как бих могъл да ви излъжа?! За мен няма друг изход.

— Става. Ще ви помогна да се измъкнете и на мен ще ми е по-лесно — няма да се мъкна до клиента си. Но как да направим така, че всички да са доволни — и вие да не сте засегнат и аз да не остана с празни ръце? Нека тогава бъде точно осем хиляди.

Осем хиляди — това беше почти всичко, което имах в банката. Той знаеше точно колко имам по сметка — до последната вноска.

Знаеше също и мислите ми.

— Ако си решил да имаш работа с някой човек — говореше той между пристъпите на кашлицата, — трябва да направиш някои справки за него. Имате осем хиляди и малко отгоре. Това не е толкова много за спасяването на собствената ви шия.

Избухнах.

— Не е толкова много? Е, тогава ще разговарям по друг начин с теб, филантроп нещастен, благодетел проклет! Нищо няма да ти отстъпя! Или съвсем малко! Но нито един цент няма да ти дам — нито за Земята, нито за нещо друго.