Уилям Тен: Барни по прякор Фауст

— Вие получавате дяволски много.

— Знам, че е много — съгласи се той. — Но и плащам много.

— За това, което искате, не е много. Оставете ме да помисля.

Това беше голямата сделка, голямата награда. Не знаех каква сума са му дали от телевизията, но бях уверен, че две хиляди долара са само началото. Но как да определя една разумна цена за света и да не сбъркам?

Не трябва да изглеждам по телевизията като дребна риба. Трябва да позная максималната цена, която режисьорът е казал на Ексар.

— Наистина ли ви е необходимо всичко? — попитах аз, обръщайки се към него. — Земята и Луната?

Той вдигна мръсната си длан.

— Само права върху Луната. Останалото можете да си го запазите.

— Все пак е твърде много. За такова огромно недвижимо имущество ще ви се наложи да дадете повече от две хиляди.

Ексар се намръщи и потръпна с цялото си тяло.

— Колко… Колко повече?

— Добре, без глупости. Сделката е голяма! Не говорим вече за мостове, реки или морета. Вие купувате целия свят и част от друг в допълнение. Ще ви се наложи да се бръкнете. Гответе парите.

— Колко? — изглежда, че тялото му се тресеше цялото под мръсния костюм. Хората се обръщаха към нас. — Колко? — прошепна той.

— Петдесет хиляди. Дори това е дяволски евтино. Сам разбирате.

Екскар челият омекна. Страшните му очи изглежда потънаха още по-навътре.

— Вие сте луд — промърмори той с притихнал глас. — Вие не сте на себе си.

Притеглих го силно за пеша на сакото.

— Ексар, чуйте — заговорих бързо, а той се опитваше да се измъкне, — разбирам, че прекалих. Но вие можете да дадете повече от две хиляди. Искам да знам вашата най-висока цена. Иначе за какъв дявол ще си губя времето с вас? И кой друг ще си губи времето с вас?

Той се спря. След това вдигна глава и закима. А когато тръгнахме рамо до рамо, му пуснах сакото. Всичко започваше отначало!

— Добре. Вие ще ми отстъпите, а аз — на вас. Да вдигнем малко цената. Последната ви дума! Колко можете да дадете?

Той се огледа и замислено облиза устните си с мръсен език. Езикът му също беше мръсен. Наистина! Някаква мръсотия, приличаща на мазнина или може би на сажди, покриваше целия му език.

— Какво ще кажете за две хиляди и петстотин? — попита той след малко. — Повече не мога. Няма да ми остане нито цент.

Той беше от същото тесто, от което бях и аз — търгаш до мозъка на костите си.

— Да се разберем за три хиляди — не отстъпвах аз. — Нима три хиляди са много? Още някакви си петстотин долара! Помислете какво получавате за това! Земята — цялата планета, и риболова, и полезните изкопаеми, и съкровищата, а освен това и всичките богатства на Луната. Става ли?

— Не мога. Просто не мога. Бих искал, но не мога. — Той поклати глава, като че ли искаше да се избави от тиковете и гърчовете си. — Да се разберем така. Давам ви две хиляди и шестстотин. За това ми отстъпвате Земята, а на Луната само съкровищата. Оставям ви полезните изкопаеми. Ще мина и без тях.

— Нека бъдат две хиляди и осемстотин и вземете полезните изкопаеми. Сигурен съм, че ще ви потрябват. Взимайте и владейте. Още двеста долара и всичко ще е ваше.

— Не мога да притежавам всичко. Има неща, които не са ми по джоба. Какво ще кажете за две хиляди шестстотин и петдесет без правата върху полезните изкопаеми и съкровищата?

Работите потръгнаха. Чувствах го.

— Ето последната ми дума — казах аз. — Не мога да си губя за това целия ден. Предлагам ви две хиляди седемстотин и петдесет и нито цент по-малко. За това ви давам Земята и правото да търсите съкровища на Луната. Избирайте което искате.

— Добре — каза той. — По дяволите, съгласен съм.

— Две хиляди седемстотин и петдесет за Земята и съкровищата?

— Не, точно две хиляди и седемстотин и никакви права на Луната. Да забравим за нея. Точно две хиляди и седемстотин и получавам Земята.

— Става — възкликнах аз и си стиснахме ръцете. Спряхме се на тази цена.

След това го прегърнах през раменете — струва ли си да обръщам внимание на мръсотията му, щом този тип ми снесе две хиляди и седемстотин долара — и се отправихме отново към аптеката.

— Необходима ми е разписка — напомни той.

— Отлично — отвърнах. — Ще ви напиша същото — продавам всичко, което владея или имам право да продавам. Направихте добра покупка.

— И вие не спечелихте малко за вашата стока — отвърна той. Сега ми харесваше. Треперещ, мръсен, какъвто и да е, но той беше свой човек.

Отидохме при аптекаря да заверим разписката и, честна дума, по-противен човек от него не бях виждал.