Уилям Тен - Барни по прякор Фауст

— Направихте хубав бизнес, а? — каза той. — Но не се ли разгорещихте много?

— Я слушайте — отвърнах аз. — Вашата работа е да заверявате. — Показах разписката на Ексар. — Става ли?

Той се изкашля и започна да изучава разписката.

— Всичко, което владеете или имате право да продавате. Прекрасно. И знаете ли какво, споменете за пълномощията си като търговски агент, за вашите професионални пълномощия.

Прибавих споменатите изменения и се разписах. Аптекарят завери разписката.

Ексар извади от джоба на панталоните си пачката. Отброи петдесет и четири пращящи, нови петдесетдоларови банкноти и ги постави върху стъклото на тезгяха. След това внимателно взе разписката, прибра я и се отправи към вратата.

Грабнах парите и се хвърлих след него.

— Може би още нещо?

— Нищо — отговори той. — Край. Работата е свършена.

— Разбирам, но бихме могли да намерим нещо друго, някоя друга стока.

— Няма да търсим нищо друго. Работата е свършена.

По гласа му познах, че нещата стоят точно така.

Спрях се и загледах как блъска въртящата се врата. Той излезе на улицата, зави наляво и тръгна толкова стремително, като че ли дяволски бързаше.

Работата е свършена. О’кей. В портфейла ми лежаха три хиляди двеста и тридесет долара, които бях спечелил за тази сутрин.

Но правилно ли действах? Наистина ли това беше максималната сума, предназначена за мен по сценарий? И доколко се бях приближил до нея?

Един мой познат — Морис Барлап, може би ще ми помогне да се оправя в тази история.

Морис като мен се занимаваше с бизнес, но с бизнес от съвсем друг вид — той беше театрален агент и познаваше работата си като петте си пръста. Вместо да пробутва меден проводник или да кажем, да урежда на някого парцел в Бруклин, той търгуваше с таланти. Продаваше група артисти на планински хотел, пианист в бар, конферансие за театрален наблюдател, комик в нощна радиопрограма. Позвъних му от автомат и го попитах за телевизионната викторина.

— Така че искам да разбера…

— Няма нищо за разбиране — отряза ме той. — Няма никаква викторина, Барни.

— По дяволите, Морис, има. Ти просто не си разбрал.

— Няма такова представление. Не се подготвя и не се репетира, няма нищо такова. Помисли си — до началото на предаването се харчат маса пари — необходим е сценарий, необходимо е телевизионно време. А преди да се купи времето, режисьорът подготвя рекламата. И когато започнат да ми звънят за изпълнителите, толкова съм се наслушал за предаването, че ушите ми запищяват. Знам какво говоря, Барни, и щом ти казвам, че такова представление няма, значи няма.

Беше дяволски уверен. Неочаквано в мозъка ми се промъкна една безумна мисъл. Не. Не може да бъде. Не.

— Значи това е, както казва Рикардо, вестникарска работа или университетско изследване?

Той се замисли. А аз стоях в задушната телефонна кабина и чаках — Морис имаше глава на раменете си.

— Тези дяволски документи, всичките тези разписки — вестниците и университетите не работят така. И не прилича на някакво чудачество. Мисля, че са те измамили, Барни, не зная за какво и как, но са те измамили.

Тези думи ми бяха достатъчни. Морис Барлап чувства измамата от пет километра. Той не бърка. Никога. Можех да му се доверя.

Окачих слушалката и се замислих. Безумната мисъл отново се върна и избухна като бомба в мозъка ми.

Банда космически пришълци са решили да завладеят Земята. Може би са решили да организират колония, а може би курорт, дявол ги знае. Имат си съображения за това. Достатъчно силно и високоразвити са, за да превземат Земята със сила. Но не искат да правят това незаконно, необходима им е юридическа обосновка.

Точно така. Може би на тези бандити им е било нужно само да получат от един правомощен представител на човешкия род къс хартия за предаването на Земята. Нима това е истина? Какъвто и да е къс хартия? Подписана от когото и да е?

Пуснах монета в автомата и набрах номера на Рикардо. Нямаше го в колежа. Обясних на телефонистката, че работата ми е много важна и тя ми отговори: „Добре, ще се постарая да го открия.“

Всичките тези номера, мислех си аз, мостът през пролива Златните врати, проливът Ересун — всичко това са уловки, както продажбата на двайсетарка за петарка. В действията на бизнесмена има един ясен признак — щом той прекъсва всички преговори, затваря бараката и си отива, значи е получил онова, което е искал.

Ексар е искал да получи Земята. Всичките тези допълнителни права върху Луната са били най-чиста глупост! Той е измислил този номер, за да ме обърка и да спечели повече.