Уилям Тен - Барни по прякор Фауст

Да, Ексар ме измами. Като че ли специално бе изучавал стила ми на работата. Като че ли му е било необходимо да купи именно от мен.

Но защо от мен?

И какво означаваха тези дрънканици за правомощията ми в разписките, какво, дявол да го вземе, означава това? Не притежавам Земята, не се занимавам с покупко-продажба на планети. Трябва да притежавате някоя планета, за да можете да я продадете. Такъв е законът.

Но какво продадох на Ексар? Нямам никакви недвижими имоти.

Може би те ще се опитат да ми вземат кантората, да заявят правата си върху част от тротоара, по който ходя, или да поискат да получат стола ми в кафенето, където си пия кафето?

Това ме върна към началния въпрос: кои са ТЕ? Кои, по дяволите, са ТЕ?

Телефонистката най-после бе намерила Рикардо. Той беше недоволен.

— Имам факултетен съвет, Барни. Ще ти позвъня по-късно.

— Почакай една секунда — помолих го аз. — Затънал съм в една история и не знам ще мога ли да се измъкна от нея. Много ми е необходим съвет.

Говорех без прекъсване — в слушалката се чуваха гласовете на някакви босове, а аз на един дъх разказвах това, което ми се случи след сутрешния ни разговор, как изглеждаше Ексар, на какво ухаеше, какъв странен телевизор гледаше, как се отказа от правата върху Луната и си отиде, като се увери, че е купил Земята. Какво е казал по въпроса Морис Барлап и какви са ми подозренията по този повод. Всичко му казах.

— Има обаче едно нещо — засмях се аз, като се преструвах, че приемам тази история на сериозно. — Какъв съм аз, та да сключвам подобни сделки, а?

Известно време той размишляваше.

— Не знам, Барни, възможно ли е това. Трябва да се разгледат всички „за“ и „против“. Може би е свързано с ООН.

— С ООН ли? Не разбирам. Какво отношение към това има ООН?

— Съвсем пряко. Спомни си изследването, което ние заедно с теб проведохме в ООН преди две години.

Той говореше с намеци, за да не могат да го разберат стоящите наоколо му колеги. Но аз разбрах. Разбрах.

Ексар изглежда бе подушил, че Рикардо ми бе дал възможност да изкарам нещо от разпродажбата на бракувано обзавеждане и канцеларска мебел от нюйоркската сграда на ООН. Даже тогава ми издадоха официален документ. В някоя картотека и досега се пази бланка на ООН, върху която е написано, че аз съм техен официален представител по продажбата на неподлежащо на ликвидиране, бракувано обзавеждане и канцеларска мебел.

Ето ви я и юридическата обосновка!

— Мислите, че този документ е действителен? — попитах Рикардо. — Да допуснем, че Земята е бракувано имущество. Но защо неподлежащо на ликвидиране?

— Международните закони са объркана работа, Барни. А тук нещата могат да се окажат много по-сложни. Трябва да помисля и да реша как да се постъпи.

— Да, как? Какво да правя, Рикардо?

— Барни — сърдито извика той, — казах ти, че съм на факултетен съвет, дявол да го вземе! Факултетен съвет.

И окачи слушалката. Изскочих като луд от аптеката, грабнах такси и полетях към хотела, където живееше Ексар.

От какво се изплаших така? Не знам, но едва не получих удар. Всичко това бе твърде значително за малък човек като мен и в тази значителност имаше нещо опасно. В крайна сметка бих могъл да стана най-големият идиот в човешката история. Никой вече няма да сключва с мен сделки. Чувствах се така, сякаш някой е поискал да му продам някаква снимка, аз съм отговорил „заповядайте“, а после се оказва, че това е било снимка на свръхсекретни атомни ракети. Като че ли случайно съм продал страната си. Само че на практика е още по-лошо — продал съм целия този свят! Длъжен съм обаче да го откупя, длъжен съм!

Когато се втурнах в стаята на Ексар, той вече се готвеше да си тръгва. Слагаше интересния си транзисторен телевизор в евтин кожен куфар. Не затворих вратата зад себе си, за да е по-светло в стаята.

— Работата е свършена — каза той. — Всичко е свършено. Повече сделки няма да има.

Преградих му пътя.

— Ексар — започнах аз. — Чуйте какво ще ви кажа. Вие не сте човек. Като мен например.

— Аз, уважаеми, съм много по-човечен от вас!

— Възможно е, но не сте земянин — в това е работата! Защо ви е Земята?

— На мен изобщо не ми трябва. Аз представлявам определено лице.

Виж ти, съвсем направо! Прав си, Морис Барлап! Впих поглед в рибешките му очи, които се бяха приближили плътно до мен. Но не отстъпих.

— Вие сте нечий агент — процедих бавно. — Чий? И защо му е потрябвала Земята?

— Това не е моя работа. Аз съм агент. И само купувам за него.