Уилям Тен: Игра за деца

След като разносвачът на агенция „Експрес“ хлопна след себе си вратата, Сам Уебър реши да премести огромния сандък под единствената лампа, която осветяваше стаята. „Не знам нищо — му беше казал разносвачът, — не ги изпращаме ние. Задоволяваме се само да ги занесем на посочения адрес…“ Но все пак трябваше да съществува някакво разумно обяснение за тази пратка.

Със сумтене, сякаш предчувстваше нещо, Сам избута сандъка под лампата и изръмжа неприятно изненадан. Колетът се оказа особено тежък… интересно как разносвачът беше успял да донесе такъв товар чак до третия етаж?

Сам се изправи и разгледа със свити вежди картичката в крещящ тон, на която беше написано неговото име, адреса му и традиционното пожелание: „Щастлива коледа, 2153 година“.

Шега ли бе това? Той не познаваше никого, който би могъл да се забавлява, като му изпрати картичка с дата двеста години напред. Сигурно някой шегаджия от колегите му, с които беше следвал право, иска по такъв начин да му посочи вероятната епоха, през която според Уебър би получил първото си дело. Но даже и в този случай…

Погледнати по-отблизо, буквите изглеждаха странно изписани — с някакви зелени резки вместо чертички. А що се отнася до самата картичка, тя беше направена от лист злато.

Сам се заинтригува. Той махна етикета, разкъса тънкия материал, който бе употребен за опаковка… и остана като закован на мястото си от удивление. После леко подсвирна и мъчително преглътна слюнката си.

Сандъкът нямаше видим капак, нито каквато и да е цепнатина по повърхността, никакви дръжки или изпъкнали места. Той представляваше твърдо кафяво тяло във формата на куб. Но Сам беше почувствувал, когато го преместваше, че нещо издрънча вътре.

Той хвана куба за ъглите и с големи усилия едва успя да го повдигне. Долната страна беше също така гладка, без цепнатина, както и останалите страни. Сам пусна куба и той падна с трясък на пода.

„Е, добре — каза си той философски. — Не е важен подаръкът, а принципът, според който е направен.“

Повечето подаръци, kоито беше получил, изискваха в отговор благодарствени писма. Особено за леля Меджи Сам трябваше да измисли нещо по-специално. Вратовръзките, които получи от нея, представляваха истински ужас в стила на кубистите. Но за тази коледа той не й изпрати даже една носна кърпичка. Беше похарчил и последния си цент, за да купи пръстен за Тина. Това не беше особено скъпо бижу, но може би тя щеше да разбере, че при неговите възможности…

Сам се обърна и се отправи към леглото си. Което му служеше същевременно и за маса, и за стол. „Е, щом не искаш да се отвориш, твоя си работа!“ — каза той, като ритна ядосано големия сандък.

Ударът сякаш пречупи упорството на куба и го накара да се отвори. На горната му повърхност се появи цепнатина, която бързо се разшири. Сандъкът се разтвори, подобно на куфар, на две части, които легнаха на пода. Сам се удари по челото отправи набързо молитва към всички богове, които знаеше. После се досети, че беше произнесъл думата „отвори“.

— Затвори се — каза той наслуки.

Сандъкът се затвори, действувайки с лекотата и точността на добре смазана машина.

— Отвори се!

Сандъкът се отвори, без да чака да го молят.

„Ето, че успяхме“, си каза Сам и се наведе незабавно над куба, за да разгледа вътрешността му.

Там беше разположена необикновена плетеница от подразделения, съдържащи шишенца със синя течност, бурканчета с червен прах, прозрачни туби, пълни с различни пасти, оцветени в жълт, оранжев, зелен, виолетов и още много други цветове, които Сам не можеше да определи. На дъното се забелязваха седем сложни апарата. Те изглеждаха така, сякаш бяха монтирани по вдъхновението на някой радиолюбител. Там се намираше също и една книга.

Сам я взе и с изненада откри, че въпреки металните й страници това беше най-леката книга от всички, които досега бе държал в ръцете си. Той седна на кревата и като въздъхна дълбоко, отвори първата й страница.

— Уф! — се изтръгна от гърдите му, когато прочете следните редове, изписани със странно извъртени зелени букви:

„Направи си Човек“, модел №3. Тази игра е предназначена само за деца от 11-до 13-годишна възраст. Апаратурата, значително по-сложна, отколкото при моделите №1 и №2, ще позволи на децата на тази възраст да изработят отлично действуващи хора. По-несръчните деца ще могат да си направят бебета и манекени, показани и в предишните модели. Два апарата за разглобяване, наречени дезасамблатори, осигуряват многократното използуване на материала, и то при максимална полза за детето. Както и в моделите №1 и №2, и тук е препоръчително разглобяването да се извършва с помощта на контрольор. Всички помощни допълнителни и резервни части можете да получите от предприятието „Направи си Човек“, 928, Диагонално ниво, Глънт Сити, Охайо. Запомнете: само с „Направи си Човек“ ще можете наистина да си направите човек!"