Уилям Тен - Барни по прякор Фауст

— Точно така. Но какви покупки? В това е въпросът. Какво би могло да му потрябва на Земята?

Рикардо свърши с крема и избърса устните си със салфетката.

— Мисля, че сте прав, Морис — каза той и отново привлече вниманието ми. — Можем да предположим, че цивилизацията им значително превъзхожда нашата. Те смятат, че ни е още рано да знаем за тях. И искат да превърнат примитивната малка Земя в своеобразен резерват, в който входът е забранен и тази забрана се осмеляват да нарушават само престъпниците.

— Откъде в такова високоорганизирано общество ще се появяват престъпници?

— Законите пораждат престъпниците, Барни, така, както кокошката снася яйца. Цивилизацията е безсилна срещу тях. Сега започвам да разбирам какъв е този Ексар. Безпринципен авантюрист, космически скитник, нещо подобно на главорезите, които са браздили южните морета преди сто и повече години. Да си представим, че пътнически параход се натъкне на коралов риф и някакъв мръсен гад от Бостън излезе на брега и заживее сред примитивните и прости диваци. Надявам се, разбирате какво ще стане след това.

Морис Барлап заяви, че няма нищо против да изпие едно бренди. Поръчах. И той, както винаги леко усмихнат, поверително се наведе към мен.

— Рикардо е прав, Барни. Постави се на мястото на твоя купувач. Той претърпява авария и попада на мръсна, малка планета, до която по закон дори не трябва да се доближава. Може да поправи кораба си с помощта на местни боклуци, но за тях трябва да се плати. Най-малкият шум, най-малкото недоразумение и Космическата полиция ще го пипне. Какво би направил ти на негово място?

Сега разбрах.

— Щях да разменям и да търгувам. Медни гривни, мъниста, долари — всичко, което ми попадне подръка и за което мога да получа стоките им. Щях да разменям и търгувам, прехвърляйки се от една сделка на друга. Даже щях да сваля от кораба някои ненужни уреди, а след това щях да намеря нова стока, която представлява интерес за тях. Но всичко това са земни представи за бизнес, човешки представи.

— Барни — каза ми Рикардо, — някога на същото място, където днес се намира фондовата борса, индианците са разменяли боброви кожи за блестящи гилзи. В света на Ексар все пак има някакъв бизнес, уверен съм в това, и в сравнение с него нашите най-големи концерни изглеждат като детска забава.

— Да, сигурно е така. Излиза, че съм бил обречен от самото начало. Измами ме този мошеник супермен. Само ме погледна и успя да ме измами.

Рикардо кимна.

— Мефистофел на бизнесмените, спасяващ се от небесния гръм. Били са му необходими два пъти повече пари, за да си оправи каруцата. И тогава е организирал най-фантастичната машинация в цялата история на търговията.

— От думите на Рикардо следва — стигна до мен гласът на Морис Барлап, — че този тип, който така жестоко те измами, е бил пет пъти по-умен от теб.

Почувствах се безсилен.

— Какво значение има — казах. — По крака може да те настъпи кон, но може и слон. Все едно кой ще ти го смачка.

Платих сметката, реших се и излязох. Едва тогава се замислих, така ли е било наистина. Ония двамата с удоволствие причислиха Ексар в списъка на междупланетните мръсници. Разбира се, Рикардо е мозък, а Барлап е хитър като дявол, но какво от това? Идеи има. Но факти няма.

Но ето и един факт.

В края на месеца в кантората ми пристигна чека, който бях написал на Ексар. Той е бил инкасиран в голям магазин в района на Кортленд стрийт. Имал съм работа с този магазин. Отправих се натам, за да поразпитам за клиента си.

Те търгуват с нестандартна електроника. Ексар е направил покупките си при тях. В по-голямата си част транзистори и трансформатори, резистори и печатни платки, електронни тръби, проводници, инструменти и прочее. Общо взето, както ми казаха, около един милион детайли, които не могат да бъдат свързани помежду си. Те решили, че Ексар има някаква много бърза работа и взима всичко, което би могло да му потрябва. Платил маса пари за доставката — стоката отпътувала за някакво глухо място в Северна Канада.

Ето фактът. Длъжен съм да го призная. А ето и още един.

Както вече казах, бях свързан с този магазин. Цените им са най-ниските в окръга. А защо, мислите, продават евтино? Отговорът е един — защото самите те купуват евтино. Купуват по борсови цени и плюят на качеството — единственото, което ги интересува, е печалбата. Сам съм им пробутвал купища електронни боклуци, каквито никога не бих могъл да продам — бракувани отпадъци, което е дори опасно, ако искате да знаете. Тук можете да продадете боклук, от който, затрупан от още по-голям боклук, сте загубили всякаква надежда да спечелите.