Джанел Тейлър - Среднощни тайни

Джини танцува с баща си няколко пъти и двамата пак си поговориха за Хати. Тя подозираше, че скоро ще има и друга сватба, този път в Колорадо. Споделяше радостта на Мат, че е открил нова любов и се надяваше, че от Хати ще излезе добра съпруга. И все пак тя не предизвика баща си да признае чувствата си. Искаше той да се наслади за втори път на опиянителното преследване и тайната на едно невероятно преживяване.

Когато Джини реши да си почине и да се освежи, тя се замисли за куклата, която лежеше върху леглото й в къщата. „Ах, защо мама не е тук в този тъй важен за мен ден. А може би двете с Джоана ме гледат от някъде и се радват на щастието ми.“

Стоун и Джини се носеха в шеметен танц, приковали погледите си един в друг. Почти не усещаха августовската жега, защото мислите им бяха заети единствено с това, което щеше да последва тържеството. Копнееха да останат сами и да изпълнят обета си с огнена страст.

В седем часа гостите решиха да си тръгват, за да се приберат вкъщи, преди да се смрачи, а и крайно време бе да оставят младоженците да се оттеглят в романтично уединение. Сбогуваха се с най-добри пожелания и с уговорките отново да се съберат. Най-после всички приятели и работници от ранчото си бяха заминали.

Бен погледна към сина си, намигна му и го смушка в ребрата.

— Не знам за вас двамата, но ние с Нан сме изтощени от толкова много емоции за нашата възраст. Затова се оттегляме за почивка. Чистенето може да почака до утре сутринта.

Стоун дари баща си с благодарствена усмивка.

— Ние също. Млади или не и ние доста се изморихме. Доволна ли си, мисис Чапман?

С грейнало лице Джини отвърна:

— Да, съпруже мой.

Бен погледна към Нан.

— Доволна ли си, мисис Чапман?

Нан се усмихна на Джини и отвърна:

— Да, съпруже мой.

Прегърнаха си и се целунаха за „лека нощ“. Малко по-късно, когато бяха вече в спалнята, Джини рече:

— Нещо трябваше да се случи в деня, в който пристигнахме тук, любов моя, но то не стана и все още не е станало.

По лицето му се плъзна закачлива усмивка и тъмните му очи игриво проблеснаха:

— Какво е то, жено? Какво съм забравил?

Джини разкопча ризата му, нежно я свали от раменете и се сгуши в него, като едва — едва докосваше гърдите му с върха на пръстите си и описваше малки кръгове.

— Значи не си спомняш, че ми обеща да не забременявам, преди да застана пред брачния амвон.

Стоун вдигна брадичката й, така че да я погледне в очите и каза:

— Сигурна ли си, любов моя?

Тя се повдигна на пръсти, за да го целуне и призна:

— Не напълно, но преди не ми се е случвало периодът ми да закъснява. Ако съмненията ми се оправдаят, значи съм заченала или в пансиона на Хати, или в колибата на татко, или когато се връщахме в Тексас. Така че все още съм в първия месец.

— Но това е чудесна новина, скъпа. Ще си имаме бебе… Наше бебе… Ако това е истина, Джини Чапман ще построим новия си дом тъкмо когато той… или тя се роди. Ще стана баща… Аз, Стоун Чапман, баща…

Джини забеляза радостта и гордостта, които грееха в погледа му. Да, той ще обсипе децата си с любов, ще ги закриля, ще се посвети на тях. Ще иска да се увери, че те са щастливи и че никога няма да страдат като него. Той най-после се бе освободил от огорчението и озлоблението. Той й принадлежи, завинаги. Край на всякакви тайни помежду им.

Стоун я вдигна на ръце и я занесе на леглото. Легна до нея, в очите му проблеснаха игриви искрици.

— Е, ако Уорън Търнър чуе тази новина… Съвсем ще се стъписа, също както когато си подадох оставката. Ако Вашингтон не беше толкова далеч, той сигурно щеше да дойде на сватбата. Това не е някоя от безразсъдните ти хитрости, за да ме принудиш да си остана вкъщи и да гледам теб и децата нали, умнице моя?

— Не, мистър Специален агент. Ако някога те излъжа отново, ти ще изпратиш по петите ми оня жилав и взискателен скаут, Стив Кар, за да ме хване и накаже. Има за какво да благодарим на Бога, Стоун. Ще бъдем толкова щастливи.

— Да, любов моя, ще бъдем. А сега какво ще правим? — подразни я той.

— Обзалагам се, скъпи мой бивш агент, че с малко повече хитрост ти ще проведеш разследване, ще откриеш следата, която ще те заведе в правилна посока и ще изпълниш настоящата си мисия. С твоите умения и храброст задачата ти няма да е трудна.

Стоун зарови лице в косите й и прошепна с пресипнал от страст глас:

— Ще изпълня тази мисия с най-голямо удоволствие.

Вирджиния Марстън Чапман се усмихна и рече примамливо:

— Тогава, любов моя, нека да препуснем заедно към рая.